Експерти: От енергийната сигурност зависи националната сигурност

Енергийната сигурност е един от определящите фактори за националната сигурност на страната, беше общото мнение на енергийни експерти и представители на бизнеса при провеждането днес в София на кръгла маса по въпросите на диверсификацията на източниците на енергия и енергийната сигурност.

Беше отбелязано от наши и чужди експерти, че от енергийната сигурност и ефективност зависи и конкурентоспособността и темпът на ръст на икономиката като цяло. Общо беше и мнението, че тъй като развитието на енергетиката се нуждае от постоянни инвестиции, част от които са много големи, би трябвало да има дългосрочна визия за развитието й, например 10-20 години напред, и затова е много важно скорошното приемане на Национална енергийна стратегия за период до 2020 г.

Освен основните направления и проекти в енергетиката, в стратегията би трябвало да се засегне и въпросът за ролята на държавата при осъществяването им, отбеляза изпълнителният директор на „Овергаз“ Сашо Дончев. Според него „държавата би трябвало да има по-малко отговорности в това отношение“.

Изпълнителният директор на „Уникредит Булбанк“ Левон Хампарцумян изказа мнение, че банките биха отпускали по-лесно кредити за осъществяване на енергийни проекти, ако те са по-добре структурирани и с ясен акционерен капитал, а не да са „неясни като сметките за ток“.

Енергийният експерт проф. Атанас Тасев оспори по време на дискусията оценките, според които енергийният интензитет на страната ни е в пъти по-висок от средното за ЕС, и съответно и енергийната ни ефективност е ниска. Според Тасев след въвеждането скоро на по-точна методика на изчисление, ще се види, че разликата не е толкова голяма.

По време на дискусията посланикът на Швеция Пол Бейер посочи, че към момента част от страните от Европейския съюз имат диверсификация на доставките на енергоносители, главно петрол и природен газ, докато други, като България, почти нямат, което води до трудности при постигането на консенсус за общата енергийна политика на ЕС. Всички държави са съгласни обаче, че трябва активно да се работи за създаването на междусистемни връзки между газопреносните и електропреносните системи на страните от ЕС и изграждането на нови газохранилища.