Близо 70% от медицинските сестри у нас се трудят за 800-1600 лв. на месец

Ниското заплащане, прекомерната натовареност в работата и липсата на уважение са основнте причини за недостига на медицински сестри у нас. Това показва анонимна анкета на „Индекс на болниците“, проведена сред 543 специалисти по здравни грижи в болничната помощ в края на миналата и началото на тази година.

Над 97% от професионалистите по здравни грижи в България са категорични, че в болниците е налице кадрови дефицит. Това потвърждават и данните за броя пациенти на една сестра. 33% от анкетираните посочват, че на смяна се грижат за повече от 20 пациента, като близо половината от тях посочват, че се грижат дори за повече от 30 души. Други 37% от анкетираните посочват, че на смяна се грижат за от 10 до 20 пациента. Едва 23% са тези, които полагат грижа за по-малко от десет души на дежурство.

Съотношението лекар -сестра също масово е негативно. На един лекар има по-малко от една сестра според отговорите на 48% от анкетираните, а в една пета от случаите съотношението е равно. Само при 19% от анкетираните на един лекар се пада повече от една сестра, както би трябвало да бъде.

Кадровият дефицит и прекомерната натовареност на специалистите по здравни грижи влияят негативно върху възможността им да работят нормално. 90% от анкетираните смятат, че липсата на достатъчно кадри е проблем за качеството на работата, а над 70% са на мнение, че дефицитът увеличава риска от медицински грешки. 76% от анкетираните споделят, че са прекалено натоварени, а 76% от тях смятат, че това е влияе негативно на работата. 

Влияние върху качеството на работа оказват още фактори. Над 60% от участниците в допитването смятат, че лошо влияние върху качеството на работата им оказва негативното отношение на институциите към специалистите по здравни грижи (69%), нивата на заплащане в момента (67%), условията на труд (64%), както и отношението от страна на пациентите (62%). Според 47% от анкетираните разрастването на болничната мрежа също води до увеличаване на кадровия дефицит и освен това влияе лошо върху качеството на работата им.

Основните възможности за преодоляване на кадровия дефицит и от там на проблемите, свързани с него, професионалистите по здравни грижи виждат в няколко основни мерки. Първата сред тях е увеличаване на заплащането им – 88% от респондентите са на това мнение, подобряване условията на труд – 29%, подобряване на отношение към тях като цяло - 17%, промяна в категорията на труд и възможност за по-ранно пенсиониране - 7%.

Проучването отчита още, че 66% от анкетираните специалисти по здравни грижи работят на едно място, 30% – на две, а 4% – на три. Стандартна 40-часова работна седмица имат 39% от анкетираните, което предполага висока степен на полагане на извънреден труд. Най-голям дял от анкетираните – 54% – са посочили, че се трудят между 41 и 80 часа седмично, а 6% над 80 часа.

Голямата заетост на специалистите по здравни грижи се потвърждава и от данните за извънредния труд, който те полагат. 46% от анкетираните са заявили, че полагат  такъв, като 32% от тях работят между 16 и 30 часа повече на седмица, а 7% - над 31 часа.

Доходите трудно кореспондират с високата степен на заетост на специалистите по здравни грижи. 64% от анкетираните посочват, че в лечебните заведения, където работят, не са били постигнати минималните заплати по КТД. Данните от анкетата показват, че 68% се трудят за 800-1600 лв. на месец, една пета получават между 1600-2000 лв., а над 2000 –  6%.

Движението на доходите не е било и еднозначно при всички специалисти по здравни грижи. Увеличение е имало при 33%, при други 32% приходите от труда им са се запазили непроменени, а  при една трета дори са намалели.

Според немалко от специалистите по здравни грижи реалните им доходи са по-ниски от очакваните. Една трета  от анкетираните считат, че е нормално за труда им да получават между 1500-2000 лв., а други 42% виждат тези граници като 2000 и 3000 лв.

Ако властите не предприемат своевременни мерки за решаване на кадровия дефицит, 79% от анкетираните заявяват, че биха участвали в протестни действия. Едва 7% от респондентите – не желаят да участват в такива действия, а 13% на този етап не са взели решение.