Защо инфлациите в САЩ и Европа имат различни корени? 

Във вторник фондовите пазари в САЩ отбелязаха рязък спад. Технологичният индекс Nasdaq Composite затвори с повече от пет процента надолу, а борсовият индекс S&P 500 - с четири процента. Причината беше инфлацията в САЩ. Въпреки че инфлацията спадна от 8,5% на 8,3% на годишна база, анализаторите очакваха стойност от 8,1%.   

Също така разочароващ беше фактът, че в сравнение с предходния месец цените се повишиха с 0,1% при очаквания за минус 0,1% и непроменени цени през юли. Това показва, че динамиката на инфлацията все още не се е забавила сериозно.

Това се потвърждава и от т.нар. базисна инфлация, която изключва силно колебаещите се цени на енергията и храните: през август тя е 6,3% след 5,9% през юли.

Според икономиста Ерик Норланд от CME Group в Чикаго намаляването на енергийните разходи и на цените на самолетните билети дори е задържало отчетената инфлация под контрол. За сметка на това разходите за жилища се оказаха по-високи от очакваното, пояснява той пред Handelsblatt. 

Фактът, че разлика от две десети от процента може да предизвика малък трус на фондовия пазар, показва преди всичко, че играчите на финансовите пазари в момента са толкова нервни, колкото група комарджии на пистата преди решителния финал на конна надпревара. Следващото решение на Федералния резерв на САЩ за лихвените проценти ще бъде взето след седмица. Наблюдателите очакват Фед отново да повиши основния лихвен процент с 0,75 процентни пункта, което увеличава риска от рецесия.

Американските икономисти Пол Кругман и Лари Самърс са единодушни, че Фед, както и Европейската централна банка (ЕЦБ), трябва да продължат да повишават лихвените проценти. Това стана ясно по време на конференция на ЕЦБ, на която двамата взеха участие онлайн. 

Въпреки че цифрите изглеждат сходни, инфлацията в Европа и САЩ има различни причини: Според икономиста Кругман инфлацията в еврозоната се дължи на „гигантски шок от цените на енергията". САЩ, от друга страна, се борят с горещата икономика – последицата от прекалено щедрите правителствени програми за стимулиране. Въпреки това според него ЕЦБ няма друг избор, освен да продължи да се бори решително с инфлацията, включително и „като предпазна мярка", за да не позволи на първо място да се натрупа опасна инерция. Въпреки това той смята за добър знак, че инфлационните очаквания от двете страни на Атлантическия океан са добре закрепени в сравнение с 80-те години на миналия век, когато за последен път се наблюдаваше голямо увеличение на цените.

Друга разлика в сравнение с Европа е ситуацията на пазара на труда. В САЩ понастоящем равнището на безработица е около 3,7%, което съответства на целта на Фед за пълна заетост. В еврозоната, от друга страна, то е 6,6%. Особено в Южна Европа безработицата е сравнително висока.

По време на пресконференцията си през септември председателят на ЕЦБ Кристин Лагард посочи, че в момента в САЩ на всеки две свободни работни места се пада средно един кандидат, докато в еврозоната на всеки 0,3 свободни работни места се пада един кандидат. Тази разлика в стартовата позиция се отразява и на динамиката на заплатите. Например средното почасово заплащане в САЩ се е повишило с 5,2% през август. От друга страна, за еврозоната ЕЦБ очаква ръст на заплатите от 4% през тази година.

В крайна сметка основният въпрос в Европа е да се избегнат т.нар. вторични ефекти, като например твърде рязко повишаване на заплатите, което от своя страна води до повишаване на цените. В САЩ този ефект е по-осезаем; Кругман отново призна, че първоначално е подценил значително динамиката на инфлацията и особено покачването на заплатите в САЩ.

Сега той очаква само лека рецесия за САЩ, но сериозен икономически спад за еврозоната. От друга страна, Лари Самърс предвижда значителна рецесия и за САЩ, тъй като цените не могат да бъдат овладени по друг начин. Той подчертава, че от негова гледна точка по-високата безработица също е вредна, но вредата от неконтролираната инфлация в крайна сметка е още по-опасна. 

Самърс заяви, че току-що е разгледал внимателно последната инфлация през 70-те и 80-те години на миналия век. Дълго време тогава е имало успокояващи аргументи, подобни на тези, които се използват днес. Смятало се е, че ефектът е временен, а очакванията са стабилни. В крайна сметка обаче цените можеха да бъдат контролирани само чрез силно повишаване на лихвените проценти. 

Затова Самърс призовава да се прави твърде много, а не твърде малко. В случай на съмнение той би предпочел увеличение с цял процентен пункт за САЩ, отколкото с половин процентен пункт. И също така заяви, че му липсва мощна, международно координирана реакция срещу високото увеличение на цените.

От март насам Фед вече повиши лихвените проценти четири пъти в условията на висока инфлация, като последно това стана през юни и юли с по 0,75 процентни пункта. През следващите месеци се очакват допълнителни стъпки. Централната банка счита, че ценовата стабилност е гарантирана при инфлация от два процента. Миналия четвъртък ЕЦБ повиши лихвените проценти в еврозоната с 0,75 процентни пункта. Това бе най-голямото увеличение в историята на регулатора. 

Инфлацията е драма, която първоначално започна незабележимо през миналата година. Някои икономисти, като Мохамед Ел-Ериан и Оливие Бланшар, предупредиха още в началото, че Фед подценява динамиката на инфлацията.

Но след като цените се повишиха значително, особено през лятото, много икономисти и централни банкери първоначално подчертаха, че това са „временни ефекти". След това в началото на годината инфлацията се оказа много устойчива. Към това се прибави и войната в Украйна от февруари насам.

По-късно имаше и многократни сривове в комуникацията. В САЩ условията за финансиране първоначално бяха облекчени през август. Това бе предизвикано от забележка на председателя на Фед Джером Пауъл, който в края на юли заяви, че основният лихвен процент в САЩ занапред ще бъде на „неутрална" територия. Пазарите реагираха със значително възстановяване. Клиенти разглеждат витрина с широка гама чанти в националните цветове на Украйна в магазин на Freitag Lab AG в квартал Хакешер Маркт в Берлин, Германия, в понеделник, 12 септември 2022 г. Снимка: Krisztian Bocsi/Bloomberg

След това, на конференцията на Федералния резерв в Джаксън Хол, САЩ, в края на август, Пауъл наложи по-строг тон в борбата с инфлацията, което доведе до ново рязко покачване на доходността, представляващо затягане на условията. Възстановяването на ценовата стабилност ще изисква строга парична политика за „известно време", каза Пауъл. И още: инструментите ще трябва да се използват „насилствено".

Други служители на централната банка изразиха подобни мнения. Заместник-председателят на Фед Лаел Брейнард например заяви, че централната банка ще трябва да повиши лихвените проценти до рестриктивно ниво и да ги остави там „за известно време". Управителят на Фед Кристофър Уолър също се изказа в полза на още едно „значително повишение на лихвите".