АИКБ: Икономиката на България "изсветлява"

Икономиката на България „изсветлява“ през 2021 г., но все още нивото на сивите практики е над средното за Европейския съюз. Това показват стойностите на композитния индекс "Икономика на светло" (КИИС), с който Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Националният център "Икономика на светло" измерват процесите на неформалната икономика както у нас, така и на европейско равнище. Намаляват и сивите практики на трудовия пазар според последните стойности на подиндекса "Заетост на светло" - специфична съставна част на актуализирания КИИС.

Проучването отчита повишение на композитния индекс „Икономика на светло“. За 2021 година индексът е със стойност 78,40 процента, докато през 2020 г. стойността му е била 77,49 процента. Подиндексът "Заетост на светло" за 2021 г. е 82,08 процента, а за 2020 г. е бил 77,96 процента, съобщи проф. д-р Стефан Петранов, ръководител на екипа, създал композитния индекс и подиндекса "Заетост на светло". По думите му изсветляването на трудовия пазар е в по-голяма степен.

„Най-пряката и видима щета от сивите практики е ощетяването на фиска“, коментира Васил Велев, председател на Управителния съвет на АИКБ, цитиран от БТА. По думите му размерите, с които се случва това ощетяване през годините, постепенно намаляват, но все още това е значима сума.

„През 2010 г., когато започнахме да изчисляваме композитния индекс "Икономика на светло", неговата стойност беше 63,35 процента, като респективно сивият сектор беше 36,65 на сто. За десет години икономиката е "изсветляла" с 15 пр. пункта, като тази, която е в сивата ѝ част, е 21,6%“, каза Велев. 

Той посочи, че това равнище все още е над средното за ЕС, като усилията на Асоциацията ще бъдат сивата икономика да бъде намалена с още 6-7 процентни пункта, за да стане трайно под 15%, с което страната да бъде поставена в "златната среда". „Тези 7 процентни пункта, като минат през брутния вътрешен продукт и 35 процента данъчни и осигурителни приходи, са повече от 4 млрд. лева на година“, изчисли Велев.

"За периода 2010 г., откогато Асоциацията започна изчисляването на този индекс, до 2021 г. КИИС показва устойчива тенденция на нарастване от 63,35 до 78,40 процента. Изключение от тази тенденция са годините 2014 и 2020 г., когато индексът отбелязва спад съответно спрямо 2013 и 2019 г., като тези спадове са временни – само за една година", каза проф. д-р Стефан Петранов. Той изтъкна отражението на кризите върху "посивяването" на икономиката, като напомни, че 2014 г. бе белязана от кризата с КТБ и политическото напрежение тогава, а 2020 г. мина под знака на Covid кризата, което се изрази в спад на БВП от порядъка на 4 процента.

„Извън тези кризисни години в икономиката ни има тенденция на изсветляване, която е дългосрочна и стабилна“, каза ученият. Той обаче предупреди, че в годините на кризи може да се очаква, че ще има тенденция за прилагане на сиви практики в по-голяма степен, което е естествена реакция на икономиката, когато тя изпадне в криза. По тази причина според учения е важно антикризисните мерки на правителството да са добре адресирани и с добър дизайн, за да стимулират излизането на фирмите на "светло", както това стана с мярката "60 на 40". 

Сред водещите сектори по дял на сивата икономика продължават да са "услугите" с пряк контакт с клиентите, "ресторантьорството", "хотелиерството", "строителството", "селското стопанство". Най-високите отчетени стойности в някои от тези сектори надхвърлят 40 на сто.

За сивите практики на трудовия пазар проф. Петранов посочи, че подиндексът отчита, че при основна работа повече договори се сключват официално и те в по-голяма степен са за пълното заплащане, като няма "заплати в плик". Не така обаче стоят нещата при допълнителна втора работа, където картината се влошава.

„Политическата криза в страната също има своето въздействие върху размера на "сивия" сектор, но ефектът ще бъде отчетен през следващата година“, коментира още професорът.