Преброяване 2021: Работа, обучение и брак са причините за миграция

Основна причина за промяна в местоживеенето, която се е случила в периода между последните две преброявания 2011 – 2021 г., е работата (22,9%), следвана от образованието (19,1%) и едва на трето място е встъпването в брак/съжителство (18,7%). Това са изводите в изследването „Миграция и миграционно поведение“, част от проучване на Националния статистически институт, което съпътства Преброяване 2021. В проучването са обхванати всички лица на възраст 15 - 74 навършени години, които живеят обичайно в 16 373 случайно избрани жилища. Успешно анкетирани са 12 906 лица в посочената възрастова група.

   Основна причина за последната промяна на местоживеене, извършена през периода 2011 - 2021 година Източник: НСИ

При Преброяване 2021 се установява, че в структурата на причините за последната промяна на местоживеене, без значение кога се е случила тя, водеща е „Встъпване в брак/съжителство“ (28,3%), следвана от „Работа“ (21,1%) и „По-добри условия на живот“ (17,8%). Наблюдават се различия в зависимост от пола на лицата. Докато за 35,3% от жените встъпването в брак/съжителство без брак е причина за промяната на местоживеенето, то за мъжете основен фактор за последната миграция е работата (27,6%). Търсене на по-добри условия за живот е довело до установяване в настоящото населено място за 19,1% от мъжете и 16,9% от жените. Образованието е причина за текущото местоживеене на 13,4% от мъжете и 13,6% от жените, мигрирали поне веднъж през живота си.

Най-съществено е намалението на дела на жените, мигрирали за последен път през периода 2011 - 2021 г. заради встъпване в брак (23,5%). При мъжете също е регистрирано такова намаление до 12,7%. Същевременно значително е увеличението на лицата, за които основната причина за последната миграция в този период е образованието.

НСИ констатира, че в последните десетилетия с промяната и утвърждаването на свободното придвижване на хората все повече се увеличават както потоците на напускащите или завръщащите се в страната, така и на краткосрочните емигранти, туристи и пътуващи в чужбина лица.

Данните от изследването показват, че през последните десет години (2011 – 2021 г.) за повече от три месеца без прекъсване в чужбина са пребивавали 7,5% от лицата на възраст 15 - 74 години. От тях 37% са били извън България за период от три до шест месеца, 18,1% - от шест месеца до една година, а 44,9% - за повече от една година. Основна причина за престоя им извън страната независимо от срока на пребиваване е работата.

Водещата причина, поради която лицата са пребивавали в чужбина и са се завърнали в страната, е приключване на работа (изтичане на договор) - за 20,1% от тях. Следват семейните причини за завръщане - присъединяване към семейство/родители/близки (18,1%) и други семейни причини, вкл. грижи за близки (17%).

Потенциални вътрешни мигранти

Данните от изследването показват, че с вече взето решение за промяна на текущото си местоживеене в страната са 2,4% от лицата на възраст 15 - 74 години, а 2,9% възнамеряват да се преселят, но все още нямат окончателно решение. Със слабо изразено желание са 8,5%, а без желание за миграция – 86,2% от лицата в съответната възрастова група.

                    Нагласа за миграция вътре в страната по възрастови групи, 2021 година Източник: НСИ

През 2021 г. най-висок е делът на лицата с взето решение за миграция вътре в страната сред младите на възраст 15 - 19 години (7,1%) и 20 - 29 години (6,1%). С нарастването на възрастта делът на тази група потенциални мигранти намалява. Аналогични са данните и по отношение на втората група лица, които възнамеряват да се преселят, но все още нямат окончателно решение. По-големи са дяловете на тези, които са със слабо изразено решение за миграция. Най-голям е делът им във възрастовата група 20 - 29 години (14%), който с нарастване на възрастта намалява до 2,5%.

Относителният дял на потенциалните мигранти с вече взето решение е най-малък сред лицата, самоопределили се като българи (2,3%), а най-голям - сред представителите на други етнически групи (4,5%). Най-често не изразяват желание за миграция вътре в страната,  самоопределилите се към турската етническа група (88,1%).  

Сравнението на данните по степен на образование показва, че има известни различия в нагласите за промяна на местоживеенето вътре в страната. Нискообразованите лица по-рядко изразяват желание и имат намерение да мигрират вътре в страната, докато сред лицата със средно или висше образование дяловете на потенциалните мигранти са по-големи. Сред лицата с начално и по-ниско образование 92,5% нямат желание за миграция, докато сред тези с висше образование делът е с 10,4 процентни пункта по-малък.

                                Нагласа за миграция вътре в страната по степени на образование, 2021 година Източник: НСИ

Повече от две трети от лицата с вече взето решение за търсене на друго населено място в страната ще реализират своите намерения до две години. През следващите три-четири години възнамеряват да мигрират 16,2%, 7,2% - в по-далечно бъдеще, а 9% още не са решили точно кога.  

                           Мигранти с вече взето решение по период на преселване, 2021 година Източник: НСИ

Основните причини за намеренията за миграция вътре в страната на лицата с вече взето решение са работа (27,2%) и по-добри условия на живот (24,1%). Осигуряване на по-високи доходи е посочено от 14,7% от лицата на възраст 15 - 74 години, решили да се преселят, а образованието е водещо за 13,1%.