fallback

В какво състояние започна 2023 г. българската икономика?

Държавният дълг възлиза на 22,9% от БВП в края на миналата година, изчисляват в Министерството на финансите

19:20 | 06.03.23 г.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на България е нараснал с 2,1% на годишна база през четвъртото тримесечие на 2022 г., пише в редовния обзор на българската икономика на Министерството на финансите, в който се обобщават основни макроикономически показатели за страната. До 4,7% се ускорява растежът на крайното потребление, с 3,3% се понижават инвестициите в основен капитал, 7,2% е ръстът в износа, пише в обзора си министерството, като се позовава на експресни оценки на Националния статистически институт с данни към 15 февруари.

През декември растежът на краткосрочни индикатори се забави, отбелязва в анализа си финансовото ведомство. Експертите отчитат, че промишленото производство расте с 1% на годишна база, движено от производството на метални изделия, напитки, електрически съоръжения. В същото време се отчита спад при производството на енергийни продукти и машини и оборудване. Растежът на оборота в промишлеността е 23,1%, с основен принос от енергийните и хранителните продукти. Индексът на строителната продукция спада с 6,3 на сто, най-вече заради сградното строителство. При оборота в търговията на дребно е отчетено забавяне в растежа до 3,4%, което се дължи на търговията с нехранителни стоки.

В анализа се отчита леко повишение през януари на индикатора за бизнес климатa спрямо декември, но и влошаване на доверието на потребителите. Показателят за бизнес климата се повиши с 0,4 пункта поради по-благоприятни очаквания за бъдещото бизнес състояние на предприятията от промишлеността и търговията на дребно. Същевременно се влошиха оценките за текущото бизнес състояние в услугите и строителството. Потребителите бяха по-песимистично настроени относно общото икономическо състояние в страната и бъдещото си финансово състояние, посочват от МФ, като отчитат понижение в показателя за доверието на потребителите с 3,3 процентни пункта.

Според данните от наблюдението на работната сила през последните месеци на миналата година пазарът на труда се запазва в много добро състояние, като основните показатели остават на по-добро равнище в сравнение с края на 2019 г. При броя на заетите между 15 и 64 години се отбелязва годишен растеж от 3,5%, а коефициентът на заетост достига 71,5 на сто през последното тримесечие на миналата годината.

Икономическата активност на населението между 15 и 64 години бе 74,4%. Очакваните годишни стойности на коефициентите на икономическата активност и на заетостта на населението са 73,6% и 70,4% или с около 0,3-0,4 процентни пункта (пр.п.) по-високи спрямо съответните стойности за 2019 г., последната година преди Covid-19, се отбелязва в обзора на финансите. Коефициентът на безработица за тази възрастова група остава под границата от 4% (3,9%), като показателят е много близо до своето естествено ниво. Това е знак, че пазарът на труда е затегнат и повишеното търсене на труд не може да се посрещне единствено чрез поток от безработни към заетост, а е необходимо и по-силно активиране на част от лицата извън работна сила, е изводът от анализа.

В обзора се посочва още, че динамиката на реалната заплата в страната преминава на положителна територия през четвъртото тримесечие на миналата година. Номиналният растеж на средната работна заплата общо в икономиката се ускори до 16,6% на годишна база спрямо 14,7% през третото тримесечие. Заедно със задържането на растежа на потребителските цени, реалната заплата, дефлирана с ХИПЦ (хармонизирани индекси на потребителските цени), се повиши с 1,8% на годишна база. От МФ посочват, че ускореното нарастване на заплатите на тримесечна база се дължи в по-голяма степен на частния сектор (17,7%), докато номиналният растеж на заплатите в публичния сектор, въпреки ускоряването, остава сравнително по-нисък - 13,5%. От данните се вижда, че най-висок темп на растеж на заплатите се наблюдава в селското стопанство (23,4%), производството на енергия (23,1%), търговията (20,1%) и финансовите и застрахователни дейности (20%).

По предварителни данни месечната инфлация според ХИПЦ за януари е 1%. От МФ отчитат, че цените на енергийните стоки и храните се повишават съответно с 2,6% и с 1,5% и допринасят най-много за повишението на общия индекс спрямо декември.

Ръстът в цените на транспортните горива е с 5,1% след отпадането от началото на годината на отстъпката от 0,25 лв. на литър за обикновените горива, пропанбутан и метан. Ръстът допринася с 0,31 пр.п. към общия индекс.

Цените на суровия петрол също се повишиха с 2,7% в доларово изражение през месеца, но повишението им беше частично компенсирано от по-силното евро спрямо щатския долар. Природният газ за бита поскъпна с 19,2% през месеца във връзка с решението на КЕВР.

Отчита се забавяне в годишния темп на инфлация според ХИПЦ до 14,1%, тъй като поскъпването при храните и услугите се сви до 25,1% и 11,5% на годишна база. След тенденцията на забавяне през втората половина на миналата година, инфлацията при енергийните стоки се ускори до 13,6% през януари 2023 г. най-вече поради отмяната на отстъпката върху горивата. Спрямо година по-рано, базисната инфлация се забави за първи път от август 2021 г. до 10,7%, напомнят от МФ.

В анализа се отчита забавяне в растежа на кредитите за частния сектор до 12,7% на годишна база през декември спрямо 13,5% през предходния месец, като се посочва, че за първи път от юни 2022 г., темпът на растеж е под 13%. За забавянето допринасят и фирмите, и домакинствата.

Отчита се нарастване на кредитите за покупка на жилище със 17,8% в края на миналата година, което е 0,2 пр. п. по-малко спрямо ноември. Забавянето при потребителските кредити е по-ясно изразено – от 14,1% през ноември до 12,4% през декември. Основен фактор за забавянето е спадът на лошите и преструктурирани кредити. Забавянето в растежа на фирмените кредити е до 10,4% при 11,1% месец по-рано.

По предварителните данни дефицитът по Консолидираната фискална програма през миналата година възлиза на 0,8% от БВП или 1,3 млрд. лв., посочват от МФ. Отрицателното салдо по държавния бюджет е само частично компенсирано от излишъка при средствата от ЕС, докато другите институционални сектори запазват почти балансирани позиции. Във финансовото министерство регистрират повишение в приходите на касова основа с 23,7% през 2022 г., главно поради по-високи данъчни приходи, като в почти всички основни подгрупи са отчетени двуцифрени темпове на растеж и превишение на плана.

Повишението при косвените данъци с 13,5% на годишна база е предопределено от по-високите постъпления от ДДС при внос. Отбелязва се понижение в приходите от ДДС от сделки в страната с 3,9% процента и нарастване на постъпленията от преки данъци и социалноосигурителни вноски – със съответно 20,2% и с 12,4%.

Увеличението на неданъчните приходите отрази целевите вноски на държавните компании от енергийния сектор във Фонда за сигурност на електроенергийната система, които след това бяха разпределени като субсидии към частния сектор за облекчаване на отрицателното въздействие от високите цени на електроенергията. В периода юли-декември вноските възлязоха на 3,1 млрд. лева. В анализа се отбелязва, че дори и при изключването им от приходите, неданъчните постъпления биха се увеличили.

Данните показват, че помощите също нараснаха след първия транш по Националния план за възстановяване и устойчивост, получен през декември. Общите разходи се увеличиха със 17,5%, главно поради мерките за фискална подкрепа спрямо високите цени на енергията, като субсидиите се увеличиха с 32,8% на годишна база. Социалните разходи се удвоиха. Капиталовите разходи и средствата за текуща издръжка също нараснаха, но останаха под планираните за годината.

В МФ изчисляват, че държавният дълг възлиза на 22,9% от БВП при 23,9% от БВП в края на 2021 г.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 19:26 | 06.03.23 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още