Фон дер Лайен иска контрол над европейските инвестиции в Китай

Ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен настоява за правителствен контрол върху инвестициите на европейски компании в Китай. Европейският съюз трябва да попречи на това капиталите и експертният опит на европейските компании да помагат за „подобряване на военния и разузнавателния капацитет на тези, които са и системни конкуренти", заяви Фон дер Лайен в ключова реч за европейско-китайските отношения в четвъртък.

„Ето защо в момента обмисляме дали и как Европа да разработи инструмент за целеви чуждестранни инвестиции", заяви Фон дер Лайен в Брюксел. Но контролът трябва да се прилага само за „малък брой чувствителни технологии", уточни тя. 

Ръководителят на ЕК възнамерява да пътува до Народната република следващата седмица заедно с френския президент Еманюел Макрон и да проведе разговори с държавния и партиен лидер Си Дзинпин. „Променящата се политика" на Китай, предупреди Фон дер Лайен в речта си, може да наложи „да разработим нови инструменти за отбрана за някои критични сектори".

Our relationship with China is one of the most intricate and important.

How we manage it will be a determining factor for our future economic prosperity and national security ↓ https://t.co/PJzMviNGBK

— Ursula von der Leyen (@vonderleyen) March 30, 2023

Дебатът за т.нар. скрининг на изходящите инвестиции досега се водеше главно в САЩ. Както съобщава Handelsblatt, през последните седмици служители на ЕК и представители на германското правителство действително са показали, че са отворени за разработването на такива процедури за контрол и за Европа. Въпреки това никой от висшите европейски политици все още не е подкрепил концепцията толкова категорично, колкото Фон дер Лайен.

На първо време проверката на изходящите инвестиции (Outbound Investment Screening) ще изисква от европейските дружества да докладват на съответните си правителства за определени чуждестранни инвестиции. В най-крайния случай на втори етап може да се наложи забрана на определена инвестиция.

В германското законодателство мониторингът досега съществува само за преките чуждестранни инвестиции в Германия. През ноември например Федералното министерство на икономиката спря поглъщането на фабриката в Дортмунд на компанията за полупроводници Elmos от китайски инвеститор. Проверката на изходящите инвестиции, от друга страна, се отнася до инвестициите на европейски дружества в Китай.

Различни мнения в Берлин и Брюксел

От известно време германското правителство призовава все по-силно германските компании да станат по-независими от Китай като място за правене на бизнес с оглед на нарастващото геополитическо напрежение. Въпреки това интересът на германския бизнес към Народната република остава несломим, както показва нов анализ на Института за германска икономика (IW). Според него през миналата година германските компании са инвестирали в Китай повече от всякога. По данни на IW през 2022 г. в Народната република са постъпили 11,5 млрд. евро от федералната република. 

Ако ЕС въведе проверка на изходящите инвестиции, контролните органи биха могли да забранят някои от тях. Това важи с особена сила за технологии, които биха могли да попаднат в ръцете на китайските военни. В речта си председателят на ЕК Фон дер Лайен изтъкна квантовите компютри, роботиката и изкуствения интелект. 

От гледна точка на ЕК контролът на критичните инвестиции може да се окаже необходим, за да се затворят пропуските в съществуващите ограничения за износ. Например стоки с двойна употреба, т.е. продукти, които могат да се използват както за военни, така и за граждански цели, вече могат да се изнасят само с лиценз. Въпреки това, ако дадено дружество създаде завод в чужбина, то може да е в състояние да заобиколи тези правила.

Съответният инструмент се обсъжда и в рамките на федералното правителство, но засега преобладава скептицизмът. Критиците в отговорното за казуса Федерално министерство на икономиката се позовават на съществуващите възможности за контрол на износа. Те, според тяхвече до голяма степен предотвратяват изтичането на ноу-хау.

Урсула фон дер Лайен. Снимка: Geert Vanden Wijngaert/Bloomberg

Близък довереник на федералния министър на икономиката Роберт Хабек (Зелените) казва, че в министерството искат първо да разгледат какво правят американците и какви са последствията: „Там трябва да сте много прецизни, иначе може да създадете огромно чудовище“. Но източникът казва също така, че във ведомството не са против такъв инструмент сам по себе си. И одобрението нараства.

Все още няма данни за инвестициите

Засега и в ЕС има само вътрешен контрол на инвестициите. В този процес се проверяват придобиванията или инвестициите в европейски дружества от страна на чуждестранни компании. ЕС прави предложения, но държавите членки решават дали да ги одобрят или забранят.

Така например ЕК посъветва германското правителство да не одобрява продажбата на акции в пристанищния терминал в Хамбург на китайската държавна корабна компания Cosco. Въпреки това, след като канцлерът Олаф Шолц (SPD) не изказва колебание, Берлин одобри сделката миналата есен. 

В бъдеще може да се случат подобни неща и с проверката на изходящите инвестиции. Фон дер Лайен обяви, че ЕК ще представи първите си идеи в тази област като част от своята "стратегия за икономическа сигурност" по-късно тази година.

Засега обаче липсват надеждни данни за критичните области, в които европейските компании действително участват в Китай. Тази липса на информация трябва първо да бъде преодоляна, преди да бъде създадена ефективна процедура за контрол. 

По принцип Фон дер Лайен се застъпва за намаляване на икономическите зависимости от Китай, без да поставя под въпрос изцяло търговията с Народната република. Тя нарича този подход „намаляване на риска" за разлика от стратегията за пълно отделяне. „Не искаме да прекъснем икономическите, социалните, политическите и научните връзки", подчертава Фон дер Лайен. По-голямата част от търговията остава „полезна и безрискова и за двете страни".

Въпреки това има области, „в които търговията и инвестициите създават рискове за нашата икономическа или национална сигурност", особено в сектора на високите технологии, където китайското ръководство напредва с „гражданско-военния синтез".