Шефът на Хърватската централна банка защитава еврото, докато потребителите се оплакват от по-високи цени

Гуверньорът на Хърватската централна банка отхвърли оплакванията, че въвеждането на еврото в страната е накарало бизнесите да увеличат цените си значително, заявявайки, че приемането му е повишило разходите само „малко“.

Борис Вуйчич казва в интервю за Financial Times, че решението на страната да се превърне в 20-ия член на еврозоната през януари е увеличило цените на кафето навън и мъжките прически. Той обаче казва, че като цяло разходите за живот почти не са се изменили.

„Сега можем да кажем с увереност, че влиянието от въвеждането на еврото не беше значително за цените“, казва Вуйчич, който добавя, че те са се вдигнали най-много с 0,4 пр.п. заради присъединяването в еврозоната.

Когато други страни приемат еврото, това често води до протести от страна на потребителите, които твърдят, че компаниите го използват като извинение да вдигат цените. Критици в Германия измислиха думата „teuro”, за да опишат феномена, използвайки думата teuer, която означава скъп на немски.

Историята е подобна и в Хърватия, която се присъедини към блока в момент, когато инфлацията вече беше на двуцифрени нива.

Страната е и по-бедна от много европейски държави – брутният ѝ вътрешен продукт на глава от населението е наполовина средното за ЕС през 2021 г. по данни на Световната банка, а това означава, че хората са по-изложени на покачване на цените.

„Много мои приятели са разстроени“, казва Андреа, сервитьорка в малко кафене на няколко улички от белите каменни колони на централната банка в Загреб. „Те предпочитаха куната. Мисля, че си въобразяват голяма част от това, много много обвиняват еврото за високите цени“, допълва тя.

Осъзнавайки риска от публично недоволство, икономическият министър на страната Давор Филипович предупреди търговците на дребно „да не се опитват да мамят хърватските граждани“.

През първите две седмици след влизането на еврото инспекторите наложиха глоби за общо 234 хил. евро на компании за неоправдани увеличения на цените. Правителството също така ограничи цените на осем жизнено важни стоки – от захар до пилешко месо, изисквайки магазините да показват цените на стоките както в куна, така и в евро до края на годината.

Централната банка следи цените на ресторантите и кафенетата, взимайки данни от услугата за доставка Wolt и проверявайки промените в онлайн цените на хиляди други продукти.

Само 10% от цените на големите търговци на дребно са се увеличили след приемането на еврото, една четвърт са намалели, а 65% са останали без промяна, показва блог на представители на Хърватската централна банка и Европейската централна банка.

Вуйчич казва, че най-големите повишения се виждат при фризьорските салони, кафенетата и салоните за красота. „Там хората с право усещат, че цените са се вдигнали“, казва той.

Официалните лица обаче откриват, че част от увеличенията през януари са били премахнати няколко седмици по-късно. „Някои повишиха цените твърде много, осъзнаха, че хората не искат да купуват кафето им, затова започнаха да ги понижават“, каза Вуйчич.

Пазарите са „все още живи и все още работят“, каза той.

Еврото се търгуваше за 7,5 куни, преди страната да влезе в еврозоната.

Преди присъединяването хърватските търговци определяха повечето стоки на психологически по-атрактивни цени, като например 9,99 куни. Едно от големите притеснения беше, че след смяната тези цени ще бъдат закръглени до по-висока цена, например 1,39 евро. Централната банка обаче установи, че само ограничен брой търговци на дребно са използвали този трик.

Въпреки това потребителските групи не са убедени. Шест от тях са използвали проекти с „таен клиент“, за да проследят цените на 55 стоки и услуги след приемането на еврото и откриват доказателства, че цените са били закръглени нагоре, както и за остри повишения.

Таня Попович Филипович от CEIP – една от шестте групи, казва, че много хървати са имали „негативно мнение“ за еврото, свързвайки го с инфлация, а резултатите от проекта „са доказали, че опасенията на гражданите за ценовите увеличения след въвеждането на еврото като официална валута са били оправдани“.

Педикюрът и някои прически, които са били проследени от тайните клиенти, са стрували с четвърт повече през януари, отколкото преди въвеждането на еврото, казва тя. Цената на един пакет ориз от 1 кг се е увеличила с 14% между декември и януари, а 1 кг картофи е поскъпнал двойно от ноември до януари. Цената на кофичка кисело мляко пък се е повишила с една четвърт.

ЕЦБ, където Вуйчич е най-новият член в комисията по определяне на лихвените проценти, повиши лихвите с безпрецедентните 3,5 пр.п. от миналото лято насам, опитвайки се да свали инфлацията в блока до целта от 2%.

Нареждайки се сред привържениците на по-затегнат парична политика в ЕЦБ, Вуйчич казва: „Предстоят още увеличения на лихвите спрямо там, където сме в момента. Колко? Не знам. Още. Битката с инфлацията не е приключила“.

Преди да подкрепи край на затягането той казва, че ще се нуждае от „обръщане на динамиката на базисната инфлация“, което означава значително забавяне на цените без енергия и храни, които през март продължиха да се вдигат, удряйки нов рекорд от 5,7%.