IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Хърватия, еврото и спорът за цената на кафето - много шум за нищо?

Преминаването от куната към еврото остави много хървати убедени, че кафенетата, търговците на дребно и доставчиците на услуги се възползват, увеличавайки цените си

10:42 | 19.01.23 г. 1
Снимка: Petar Santini/Bloomberg via Getty Images
Снимка: Petar Santini/Bloomberg via Getty Images

Само много дръзките – или много глупавите – биха посмели да застанат между хърватите и тяхното кафе, пише ВВС.

Разхождайки се по улиците на столицата Загреб, дори през зимните месеци човек ще открие, че кафенетата са претъпкани с пиещи капучино местни.

От началото на годината обаче някои откриват, че любимата им напитка има малко по-горчив привкус.

Хърватия прие еврото като валута от 1 януари, десетилетие, след като стана последната държава, присъединила се към Европейския съюз.

А преминаването от куната към еврото остави много хървати убедени, че кафенетата, както и търговците на дребно и доставчиците на услуги, се възползват, увеличавайки цените си.

Местните медии са пълни с критики относно повишаването на цените от началото на годината. А бърза анкета сред разхождащите се по централния площад на Загреб потвърждава мнението.

„Много е объркващо“, казват три приятелки. „Изглежда по-евтино, но всъщност е много скъпо. Току-що платихме шест евро за две кафета и една кола – бях шокирана“, казва едната.

Друга местна жителка – Живана, се чувства по подобен начин. „Всички тези увеличения на цените започнаха през юни“, казва тя. „Сега е в светлината на прожекторите и е дори по-лошо. Не сме доволни от правителството и начина, по който управлява ситуацията“.

Полемиката стана толкова ожесточена, че правителството на Хърватия почувства, че трябва да се намеси.

То свика търговците на дребно на срещи, за да ги предупреди, че няма да толерира неоправдани ценови повишения. Бизнесите обявиха, че са възмутени от правителството, което петни репутацията им.

Властите обаче очевидно усетиха, че не могат да си позволят еврото да стане синоним на скрито печелбарство. Правителството нареди на търговците да гарантират, че цените не са по-високи от нивото им на 31 декември.

Държавните инспектори се нахвърлиха на нарушителите, завеждайки дела срещу почти 200 своеволни търговци на дребно в рамките на седмица.

Има, разбира се, такива, които чувстват, че големият спор около хърватското кафе са просто празни приказки. Докато прави кафе на еспресо машината в бар в Загреб, барманът Лука казва, че подозира, че хората се ядосват излишно.

„Имахме цените си изложени в евро, преди еврото да дойде“, казва той. „Сега казват, че сме твърде скъпи – но цената е същата като тази преди Нова година“.

С целия шум около увеличението на цените – било то реално, или въображаемо – би било лесно да забравим защо всъщност Хърватия избра да се присъедини към еврозоната. Всъщност тя се ангажира с членство в зоната с единна валута като условие да се присъедини към ЕС през 2013 г.

Други страни членки показват, че ангажиментът е едно нещо, но реалното приемане на еврото е изцяло друг въпрос. Съседната на Хърватия Унгария първоначално имаше план да се откаже от форинта през 2007 г. Но 16 години по-късно тя остава твърдо извън еврозоната.

Полша, Румъния, Швеция и Чехия теоретично са задължени да приемат еврото. Но засега нямат планове да го направят. Само България се бори да се присъедини към единната валута през 2024 г.

Това прави решимостта на Хърватия да изпълни критериите за конвергенция на еврото да изглежда още по-впечатляваща. Тя изразява стабилността на множество фактори – инфлацията в страната, бюджетния дефицит, съотношението дълг спрямо БВП и дългосрочните лихвени проценти след присъединяването ѝ към ЕС.

Стабилността на обменния курс беше реално даденост, тъй като при създаването на националната си валута през 1994 г. Хърватия обвърза куната с германската марка, последвано от обвързване с еврото през 2002 г.

Гуверньорът на Хърватската централна банка Борис Вуйчич казват, че всичко това означава, че страната му, компаниите ѝ и хората ѝ са били изключително добре подготвени за приемането на единната валута.

„Хърватия вече беше силно евроизирана“, отбелязва Вуйчич. „Корпоративните, държавните и дълговете на домакинствата вече бяха деноминирани в евро или обвързани с еврото. Сега всички приходи са в същата валута като дълговете“.

Вместо да е причина за повишение на цените, присъединяването към единната валута е спестило на страната най-лошото от инфлацията, която удари страните извън еврозоната през последната година, вярва главният централен банкер на Хърватия.

„Можете да видите, че влиянието на кризата бе много по-слабо в случая с Хърватия, тъй като пазарите вече бяха отразили в цените си факта, че влизаме в еврозоната“, казва Вуйчич.

Сега хърватските компании очакват тласък от еврото в комбинация с факта, че приемането на единната валута съвпадна с членството на страната в Шенген.

Тази стъпка направи живота значително по-лесен за европейските туристи, пристигащи в страната с кола или автобус, тъй като вече не се налага да чакат на опашки, за да пресекат границата. А приемането на еврото означава, че на посетителите няма да се налага да се борят с измамни курсове в обменни бюра.

В резултат на това се очаква хърватската туристическа индустрия, която допринася с една пета за БВП на страната, да получи силен тласък.

Дубравко Михолич, съветник на Хърватския национален туристически борд, следи коментарите в туристическите сайтове в страните, които изпращат най-много посетители, например Германия и Австрия. „Те казват – това е страхотно, най-накрая няма да се налага да обменяме пари“, казва той.

Експертите прогнозират и полза за хърватските износители, тъй като единната валута елиминира последния останал източник на търкания в трансграничната търговия с ЕС.

За по-малко от десетилетие членство в ЕС износът ни на стоки нарасна над двойно.
Горана Сараваня
главен икономист на Хърватска търговска камара

„За по-малко от десетилетие членство в ЕС износът ни на стоки нарасна над двойно“, казва Горана Сараваня, главен икономист на Хърватска търговска камара. „Сега компаниите извън еврозоната, които обмислят да се преместят в Европа, оглеждат 20 страни, а не 19“.

„Вече сме добри в логистиката поради нашето географско разположение. Сега, без допълнителни разходи, благодарение на Шенген и еврото, там има тласък“, допълва той.

Ако прогнозите се окажат верни, ползите би трябвало да станат ясни през следващите няколко години. Но засега хърватските потребители остават по-разтревожени за удара върху джоба им, докато свикват с носенето на новата валута.

Те вече не могат да ползват куната. Но търговците на дребно трябва все още да показват цените в старите пари до края на годината, за да уверят клиентите, че макар деноминацията да се е променила, стойността остава същата.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 11:08 | 19.01.23 г.
Специални проекти виж още
Още от Икономика и макроданни виж още

Коментари

1
rate up comment 7 rate down comment 9
zelka007
преди 1 година
Форумните пенции и апокалиптици не обичат такива статии , искат да се тръшкат и вайкат ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още