Кристалина Георгиева: Растящите лихви показват уязвимости в банковата система

Ръководителката на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева заяви, че бързото ускоряване на лихвите „показва уязвимостите във финансовия сектор“ и допълни, че банковата индустрия трябва да бъде наблюдавана за допълнителни рискове, пише Bloomberg.

Лидерите в индустрията трябва „да очакват сътресения и да бъдат готови за действия, когато те настъпят, защото те ще дойдат“, каза Георгиева в интервю за Bloomberg News в рамките на Milken Institute Global Conference в Бевърли Хилс, Калифорния.

„През последните години преживяхме поредица от немислими събития“, каза Георгиева. „Пандемията, войната в Украйна, бързият ръст на лихвите след много, много години на ниски лихви“, допълни тя.

Георгиева говори в момент, когато американските регулатори продължават усилията си да стабилизират банковия сектор, който беше разтърсен от агресивни повишения на лихвите от Федералния резерв и ускоряването на изтеглянето на влогове.

First Republic Bank стана четвъртият регионален кредитор, който фалира след започналите сътресения през март. През уикенда Федералната агенция за гарантиране на депозитите организира продажбата ѝ на JPMorgan Chase & Co.

Миналия месец МВФ предупреди, че сътресенията в банковата система вероятно ще забавят икономическия растеж и че финансовите пазари ще останат нестабилни и потиснати.

Фондът понижи перспективите си за растеж до 2,8% тази година и предупреди за нови рискове към понижаване, тъй като потиснатият финансов сектор се прибавя към натиска от по-затегнатата парична политика и нашествието на Русия в Украйна.

Кризисният кредитор предупреди също, че фрагментираната икономика и геополитическото напрежение ще натежат върху брутния вътрешен продукт през идните пет години. Георгиева засили посланието и в понеделник.

Дългови проблеми

Ръководителят на МВФ говори също за проблеми около забавянето при преструктурирането на дълга на страни с нововъзникваща икономика.

Над 70 страни с ниски доходи са изправени пред дългово бреме на обща стойност 326 млрд. долара, като над половината от тях вече изпитват или са близо да изпитат проблеми с изплащането на дълга си, включително Замбия, Етиопия и Гана.

Усилията за преструктуриране на тези дългове и за спасяване на тези икономики от криза са засегнати от разногласия между традиционни кредитори като Парижкия клуб, предимно западни богати страни, и нови членове като Китай, най-големия кредитор на развиващи се икономики.

Липсата на сътрудничество сред кредиторите беше ключова тема на Пролетните заседания на МВФ и Световната банка миналия месец. Това включваше т. нар. Кръгла маса за глобалния държавен дълг, която има за задача да намери решение за третирането на дълга сред всички кредитори.

По-добър механизъм

„Всички съзнават, че ако не създадем по-добър механизъм за преструктуриране на дълга, всички губят“, отбеляза Георгиева.

Тя допълни, че вижда известна промяна в мисленето на Китай по проблеми на дълга, въпреки че според нея е необходима по-голяма прозрачност за кредитирането от Пекин.

„Трябва да вървим заедно, защото ако не го направим, ще има бедствие за много страни“, отбеляза тя.