Европейският икономически двигател се задави 

В продължение на десетилетия Германия е икономическият двигател на Европа, като изтегля региона от една криза след друга. Но тази устойчивост се разпада и това крие опасности за целия континент.

Десетилетията на погрешна енергийна политика, краят на производството на автомобилите с двигатели с вътрешно горене и бавният преход към нови технологии се смесват, за да създадат най-сериозната заплаха за просперитета на страната от обединението ѝ насам. Но за разлика от 1990 г. политическата класа няма лидерството, за да се справи със структурните проблеми, които са в основата на конкурентоспособността на страната, пише в свой анализ Bloomberg. 

„Ние бяхме наивни като общество, защото всичко изглежда наред", заяви главният изпълнителен директор на BASF SE Мартин Брудермюлер пред Bloomberg. „Тези проблеми, които имаме в Германия, се натрупват. Предстои ни период на промени; не знам дали всички осъзнават това“. 

Макар че в миналото Берлин е показвал умение да преодолява кризи, сега въпросът е дали може да следва устойчива стратегия. Перспективата изглежда доста далечна. Временната коалиция на канцлера Олаф Шолц се върна към дребнави борби за всичко - от дълга и разходите до термопомпите и ограниченията на скоростта, веднага щом рисковете от недостиг на енергия поотшумяха. 

Предупредителните сигнали обаче стават все по-трудни за пренебрегване. Въпреки че през януари Шолц заяви пред Bloomberg, че Германия ще преживее енергийните затруднения на Русия без рецесия през тази година, данните, публикувани в четвъртък, показват, че икономиката всъщност се свива от октомври насам и е нараснала само два пъти през последните пет тримесечия.

Икономистите смятат, че растежът на Германия ще изостава от този на останалата част от региона през следващите години, а Международният валутен фонд е на мнение, че Германия ще бъде най-слабо представящата се икономика в Г-7 през тази година. Въпреки това Шолц отново звучи оптимистично. 

„Перспективите пред германската икономика са много добри", заяви той пред репортери в Берлин след последните икономически данни. Чрез отключване на пазарните сили и намаляване на бюрокрацията „ние решаваме предизвикателствата, пред които сме изправени“. 

Рискът е последните данни да не са единичен случай, а знак за предстоящи събития. 

Германия се оказва неподготвена за устойчиво задоволяване на енергийните нужди на индустриалната си база, прекалено зависима от старата техника и лишена от политическа и търговска гъвкавост, за да се насочи към по-бързо развиващите се сектори. Множеството структурни предизвикателства свидетелстват за студено пробуждане за центъра на европейската власт, който е свикнал с непрекъснатото благоденствие.

За нейно щастие индустриални гиганти като Volkswagen AG, Siemens AG и Bayer AG са заобиколени от хиляди по-малки Mittelstand компании (малки и средни компании), а консервативните разходни навици на страната я поставят в по-силна фискална позиция от нейните конкуренти, за да подкрепи предстоящата трансформация. Но тя не разполага с много време за губене.
BYD наскоро изпревари VW като най-продаваната марка автомобили в Китай. Снимка: Qilai Shen/Bloomberg
Най-неотложният проблем за Германия е да осъществи енергийния си преход. Достъпната електроенергия е ключова предпоставка за конкурентоспособността на промишлеността, а дори преди прекратяването на доставките на руски газ Германия имаше едни от най-високите разходи за електроенергия в Европа. Ако не успее да стабилизира ситуацията, това може да превърне потока от производители, които се насочват към други страни, в тълпа.

Берлин реагира на опасенията, като се стреми да ограничи цените на електроенергията за някои енергоемки отрасли като химическата промишленост до 2030 г. - план, който може да струва на данъкоплатците до 30 млрд. евро. Но това ще бъде временно решение и показва отчайващото положение на Германия по отношение на доставките. 

След като затвори последните си ядрени реактори тази пролет и настояваше да се откаже от въглищата още през 2030 г., страната инсталира около 10 гигавата вятърни и слънчеви мощности през миналата година - половината от необходимото за постигане на климатичните цели.

Администрацията на Шолц има за цел до 2030 г. да монтира около 625 млн. слънчеви панели и 19 000 вятърни турбини, но обещанията за ускоряване на пускането в експлоатация от години на месеци все още не са дали резултат. Междувременно се очаква търсенето да нарасне рязко поради електрификацията на всичко - от отоплението и транспорта до производството на стомана и тежката промишленост.

„В момента наблюдаваме възраждане, ако искате, с някакъв реален пазарен импулс", заяви главният финансов директор на Siemens Energy AG Мария Фераро на събитие на Bloomberg New Voices във Франкфурт в четвъртък. „Имаме препълнен тефтер с поръчки“. 

Горчивата реалност е, че ресурсите за производство на толкова много чиста енергия са ограничени поради сравнително малката брегова линия на Германия и липсата на слънце. В отговор на това страната се стреми да изгради огромна инфраструктура за внос на водород от страни като Австралия, Канада и Саудитска Арабия, залагайки на технология, която не е тествана в такъв мащаб.

В същото време Германия ще трябва да ускори изграждането на високоволтови мрежи, свързващи вятърните паркове по крайбрежието на север с гладните за енергия фабрики и градове на юг. Освен това страната разполага с малко съоръжения за съхранение на енергия, за да може да се справи с прекъсванията. На 15 април АЕЦ "Некарвестхайм 2" окончателно бе изключена. Снимка: Bloomberg

„Германия се нуждае от междупартийно споразумение за скоростта на разширяване на инфраструктурата за възобновяема енергия", казва Клаудия Кемферт, професор по енергийна икономика в изследователския институт DIW в Берлин. След следващите национални избори през 2025 г. „други политически констелации биха могли отново да забавят енергийния преход. Това не би било добре за Германия като място за бизнес“.