Бъдещето принадлежи на Азия, твърди уважаваният анализатор Параг Хана. Но тази наложила се вече теза се нуждае от разнищване, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Улф.
Самата „Азия“ дори не е азиатска идея: европейците са я измислили. Азиатците не са възприемали себе си като част от едно континентално цяло. Регионът е твърде обширен и разнообразен, за да е възможно това.
И все още е така. Това, което се случва, е по-скоро глобално възстановяване на баланса, тъй като исторически краткото, но променящо света, господство на Европа и нейното колониално потомство над човечеството избледнява. Един многополюсен и хаотичен свят ще го замени. „Азия“ ще съставлява ли огромна част от това? Със сигурност. Китай и Индия ще бъдат главни играчи. Но Азия е по-скоро арена, отколкото актьор.
Погледнете глобуса: Европа и Азия са един континент. Поради исторически и културни причини също е логично да включим Северна Африка в Азия, а не в Африка. Тогава говорим за Евразия, континента на древните човешки цивилизации. В исторически план този суперконтинент е бил дом на конфуцианската цивилизация на изток, индуската цивилизация на юг, ислямската цивилизация в Близкия изток и християнския свят на запад. На север бяха степните номади. Взаимодействието между тези съседи беше дълбоко. Но Евразия беше твърде обширна, за да бъде (възприемана като) единна.
Гърците изглежда са измислили идеята за разделянето на този континент на две. Името се среща за първи път при Херодот около 440 г. пр. Христа. По това време никой не е знаел колко огромно е това, което той нарича Азия.
Британският историк Джон Хейл твърди, че името „Европа“ е заменило „християнството“ през Ренесанса. С Европа, представяна като отделен континент, Азия е името на обширните и разнообразни области на изток. Но едва през последните няколко века икономическата, технологичната и военната промяна дадоха господство на Европа и нейните разклонения. Разликата между Европа и Азия стана реална по отношение на военните завоевания и огромната пропаст в богатството.
Покойният британски икономист Ангъс Мадисън твърди, че през 1820 г. реалният брутен вътрешен продукт на глава от населението в Западна Европа е бил малко над два пъти по-голям от този в Източна Азия. До 1950 г. разликата е нараснала до 6,5 пъти. Но към 2018 г. тя се е върнала до 2,4 пъти - почти там, където е бил преди два века.
През 1820 г. Азия генерира 61% от световното производство, докато Западна Европа само 25%. До 1950 г. азиатският дял се е сринал до едва 20 на сто, докато този на Западна Европа е достигнал 26%. Към 2018 г. обаче делът на Западна Европа е намалял до 15%, докато този на Азия се е възстановил до 48%.
Евразия до голяма степен се е ребалансирала. Какво да кажем за теглото ѝ в света? През последните два века то намаля, тъй като БВП скочи в Америките, както и населението там и в Африка на юг от Сахара. Но Евразия си остава сърцето на човечеството. Делът на населението на Евразия в общото световно население все още е 72 процента през 2018 г., макар и под 91% през 1820 г. По същия начин делът ѝ в глобалния БВП е 70 процента, спад спрямо 92% през 1820 г.
Голямата история тогава е за възстановяването на това, което наричаме Азия, начело с Източна Азия, от нейния стръмен относителен икономически спад през 19-ти и началото на 20-ти век. В този процес Евразия съществено се е ребалансирала, както и, съвсем естествено, светът като цяло. Това „голямо сближаване“ не се дължи на някаква уникално „азиатска“ култура. Много различните култури на Азия, и особено тези в Източна и Южна Азия, са възприели това, което може да се счита за европейски понятия: конкурентни пазари, свободно предприемачество, либерална търговия, образование и цел за икономически растеж.
Конкретните комбинации варират. Те зависят от историята и политическата култура на съответните общества. Китай и Индия, например, са изключително различни една от друга. Но много от тези общества наистина споделят желанието за по-проспериращ живот. И все пак това в никакъв случай не е уникално азиатско. То е универсално. Това, което е по-малко универсално, уви, е способността обществата да се организират по начини, които правят постижението възможно. Няма съмнение, че през последните десетилетия азиатските общества, особено тези в Източна Азия, са постигнали огромен успех в това отношение.
Изобщо не е изненадващо, че това наваксване от толкова голям брой хора генерира огромни възможности за търговия помежду им, както отбелязва Глобалният институт "МакКинзи". Създаването на Регионалното всеобхватно икономическо партньорство около Китай (но без Индия) предполага, че този процес може да се развие по-бързо, въпреки че също така подчертава почти неизбежната централна роля на Китай във всяка подобна интеграция.
Какво тогава можем да кажем за това възстановяване на баланса в Евразия и следователно в света? Най-важното е, че то е естествено. Изключителната сила, на която се радват европейците и САЩ, отслабва. Не е изненадващо, че това, което наричаме Азия, близо половината от човешкото население и дом на някои от световните исторически цивилизации, води промяната. Ако не настъпят някакви катастрофи, това е вероятно да продължи.
Центърът на тежестта на световната икономика просто се измества на изток. Следователно Азия ще бъде изключително важна в икономическо и политическо отношение. Но тя също така ще има много значителни вътрешни съперничества и собствени трудности. Няма да има друга колективна азиатска „воля“ освен тази обществата да следват своите собствени пътища.
Междувременно Западът трябва да вкара в колективната си глава две противоположни мисли. Първо, трябва да подхожда към света такъв, какъвто е. Второ, трябва да защитава най-доброто от своите ценности, по-специално демокрацията и личната свобода, независимо какво мисли някой друг по света. Кой в крайна сметка предполагаше, че животът ще стане по-лесен?
19:10 | 08.06.23 г.
