Страховете от разрушителен протекционизъм са преувеличени

Едва ли международна среща на високо равнище за икономиката или търговията може да мине в наши дни без предупреждения за опасностите от протекционизма и края на ерата на глобализацията след Студената война, пише Financial Times в редакционен коментар.

Управленци и служители на институции на последните пролетни срещи на МВФ надлежно изразиха загриженост относно изкривяващия потенциал на ентусиазма относно индустриалната политика - правителствата интервенират, за да таргетират конкретни компании или сектори. Сумите публични пари, които администрацията на Джо Байдън наля в зелената икономика чрез Закона за намаляване на инфлацията (IRA), породиха завист у много правителства по света. Но търговските и технологични ограничения, наложени от САЩ, предизвикаха безпокойство.

Част от тревогата е пресилена. От една страна, индустриалната политика не е непременно неефективна или изкривяваща. Отдръпването на САЩ от глобализацията е изключение, поне сред развитите икономики. А трансграничното движение на стоки, услуги, инвестиции, хора и данни преживя множество сътресения през последните 30 години.

Интервенциите със сигурност се увеличават. Проучвания на МВФ и изследователската служба Global Trade Alert (GTA) показват повече от 2500 интервенции чрез индустриалната политика през миналата година, повече от две трети от които нарушават търговията. Но цялостното им въздействие не е ясно. Стотици скромни разходни или регулаторни ходове няма да имат голям ефект. Докладите на GTA показаха също, че изкривяващите интервенции са се увеличили бързо след световната финансова криза от 2008 г., но глобалната търговия се възстанови.

Не е изненадващо или непременно разрушително за правителствата да се намесват в бързо развиващи се сектори като електрическите превозни средства, както за спечелване на конкурентното предимство на първия, така и за намаляване на въглеродните емисии. Разходите по IRA не са перфектни, но Америка поне дава закъснял принос в борбата с изменението на климата.

Опитите на други страни да следват подхода на САЩ са сравнително скромни. Предложението на Франция за голям нов паневропейски фонд за зелен суверенитет се провали поради германския скептицизъм. Япония предприе разходна експанзия, за да възстанови полупроводниковата си индустрия, но високите дългови нива по света означават, че капацитетът за нови фискални разходи е ограничен.

Междувременно пълният търговски протекционизъм на Америка има сравнително слаб отзвук на други места. Вярно е, че ЕС разполага с набор от оръжия, за да преследва това, което възприема като нечестна конкуренция. Използвайки най-новия си инструмент, регламента за чуждестранните субсидии, Брюксел разследва наскоро китайска компания в Европа.

Но ако се прилага справедливо, такова изравняване на пазарните условия не представлява протекционизъм. Реалното използване на търговски инструменти от страна на ЕС досега е ограничено. Брюксел обмисля антисубсидийни мита върху вноса на електромобили от Китай, но подобни мита вероятно ще бъдат скромни, предназначени само да дадат на производителите на автомобили в ЕС възможност да наваксат.

Нито пък американската неприязън към подписването на нови търговски споразумения се споделя другаде. Правителствата в Азиатско-Тихоокеанския регион се редят на опашка, за да се присъединят към CPTPP (всеобхватното и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство – бел. прев.), което САЩ напуснаха. Очевидното завръщане на Китай към воден от износа растеж поражда опасения за изкривяващи интервенции и търговски дисбаланси, но едва ли може да се нарече протекционистко.

Разбира се, най-добрата защита за световната търговия биха били задължителните глобални правила, но, както винаги, Световната търговска организация (СТО) не успява да ги осигури. Нейният правилник е неадекватен за ограничаване на китайския държавен капитализъм, а САЩ са по-склонни да подкопаят СТО, като парализират системата ѝ за уреждане на спорове, отколкото да я реформират истински.

Без тази силна правна рамка остават налице условия за вълна от държавен интервенционизъм с протекционистки елементи. Но през десетилетията е имало толкова много фалшиви тревоги, че бремето е върху обезпокоените да покажат, че сега е различно и че глобализацията е в сериозна беда. Засега не изглежда да има наистина убедителни доказателства, че е така, завършва британското издание.