IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Протекционизмът създава порочен кръг

За излизането от него е нужен диалог относно глобалната търговска система

18:45 | 24.03.24 г. 2
Автор - снимка
Създател
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Стремежът за международна отвореност към търговията и капиталовите потоци винаги е бил елитистки проект, но обикновено с огромни ползи за вътрешния потребител и за бедните страни, които се развиват като държат сметка за чуждестранното търсене. Но голямата финансова криза от 2008 г. унищожи доверието в елитите. Една непосредствена жертва беше глобализацията. Очевидните негативи за икономиките от вноса, например по отношение на загубени работни места в страната, са ясно видими от обществеността, докато ползите често изискват много обяснения. Протекционизмът се продава лесно. Той доминира в дискурса, след като веднъж доверието е загубено, още повече, ако нечий основен търговски партньор има геополитически амбиции, пише за Financial Times Рагурам Раджан, професор по финанси от Чикагския университет и бивш централен банкер.

Вместо да настоява за по-добра глобализация, в която се адресират грешките от миналото, твърде много хора от днешните елити са готови да я натоварят с достатъчно условности, че да се превърне тя във вид протекционизъм. Например емоционалната метафора на съветника по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан за защита на „тесен двор“ от свързани със сигурността технологии чрез „висока ограда“ бързо прерасна в много по-широк двор, където всяко устройство или платформа, които събират информация, може да бъдат забранени от съображения за сигурност, независимо дали китайски електромобили и TikTok в САЩ или Apple и Tesla в Китай.

По същия начин, макар че има смисъл да се изследват корпоративните поглъщания на компании в чувствителни към отбраната области от страна на геополитически съперници, сега си стигна дотам САЩ да подлагат на „сериозен анализ“ предложеното поглъщане на стратегически несъществената US Steel от приятелската японска Nippon Steel.

След като някога отворените граници вече не са даденост, се появяват нови пречки пред конкуренцията. Европа не иска да допуска китайските електромобили заради големите държавни субсидии, които китайските производители получават. В същото време Стария континент субсидира силно зелената енергия, така че неговите производители да имат по-ниски въглеродни емисии, докато планира гранични въглеродни мита за продукти с високи емисии от чуждестранни производители, много от които нямат достъп до субсидирана зелена енергия. Днес всички субсидират, въпросът е къде и с колко.

Всъщност защо да се главоболите с мита, когато можете директно да попречите на чуждестранния конкурент? Развиващите се пазари компенсират по-ниската производителност на своите работници с по-ниски заплати и по-дълго работно време. Предоговореното споразумение за свободна търговия между САЩ, Мексико и Канада (USMCA, заменило NAFTA) изисква минимална почасова заплата за мексиканските работници, които произвеждат автомобили за САЩ. Мексиканските работници би трябвало да печелят повече с течение на времето, но не трябва ли това да се определя на конкурентен принцип в Мексико?

Протекционизмът е заразен. Тъй като развитите страни обръщат гръб на отворените граници, по-бедните държави също се поддават, като средните мита се повишават в най-слабо развитите страни през последното десетилетие.

Новият проект на елитите е индустриалната политика, с фокус върху създаването на национални корпоративни шампиони. Отчасти като естествена последица от пазарните провали по време на финансовата криза, отчасти вследствие на извличането на погрешни уроци от китайския държавен капитализъм и отчасти от желание за национална сигурност, вярата в способността на правителството да избира местни победители нарасна. Текущ фокус са субсидиите за производителите на чипове, които позволяват на политическите спонсори да твърдят, че модернизират икономиката, дори когато защитават интересите на сигурността.

Но дори ако държавите имат технологичната компетентност да произвеждат чипове, много малко страни могат да направят цялата си верига на доставки домашна или да я разположат в приятелски държави. Така, десетките милиарди долари, изразходвани за субсидии за чипове, нито ще им купят сигурност, нито, предвид вероятното пренасищане в глобалното производство на чипове, ще осигурят жизнеспособна модерна индустрия. Казано по друг начин, въпреки че е обект на санкции от големите производители на чипове, Русия намери начини да създава базирани на чипове оръжия без собствено производство.

Трансграничните инвестиции (като част от БВП) вече се забавиха, както търговията и растежът ще ги последват, особено в полуразвитите и развиващите се страни. МВФ прогнозира растеж от 7,2 процента за тези държави през 2006 г., но само 4 процента през 2023 г. По-ниският растеж може да увеличи вътрешните политически разломи и евентуално конфликтите между страните, предизвиквайки масова миграция и още повече протекционизъм и правителствена намеса.

За да прекъснем този порочен кръг, се нуждаем от диалог, може би започващ със САЩ и Китай, или иницииран от по-неутрални държави, за това как глобалната система за търговия и инвестиции може да поеме геополитически съперници, субсидии и нови информационно интензивни продукти без да се разпадне. Това ще изисква нови правила на играта, повече данни и евентуално нови независими институции. И, разбира се, държавите ще трябва да научат отново урока, че правителствата не са добри в избирането на победители, завършва Раджан.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 18:46 | 24.03.24 г.
Специални проекти виж още
Още от Политика виж още

Коментари

2
rate up comment 2 rate down comment 3
evlogi
преди 2 месеца
До: hob6 Брех !И откъде го научи това, или получаваш видения за бъдещето бе новоизлюпени Нострадамусе?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 7 rate down comment 0
hob6
преди 2 месеца
Овързани като кълчища.Властолюбието и лакомията ще имат край,но след ТСВ.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още