Китай няма безболезнени решения за забавянето на икономиката си

Ерин Яо искала да се запише на курс по улични танци и да пътува – дейности, които ѝ бяха забранени в трите години на ограничения заради COVID-19 в Китай, пише Ройтерс.

Вместо да преследва тези цели, както много икономисти очакваха от потребителите, след като Китай вдигне ограниченията, тя спестява по-голяма част от заплатата си, отколкото по време на пандемията, когато считала за необходимо да заделя повече средства за основните си нужди.

„Питах се дали имам достатъчно спестявания за лечение на неочаквано заболяване. Ако изгубя работата си, имам ли достатъчно пари, за да се издържам, докато намеря нова?“, казва 30-годишната книгоиздателка.

Нежеланието на Яо да харчи много е резултат от модела на икономически растеж от 80-те години на миналия век, който според мнозина разчитал твърде много на инвестиции в имоти, инфраструктура и индустрия и не толкова на насърчаването на потребителите да печелят и да купуват повече.

Но докато буксуващият растеж във втората по големина икономика в света отново извежда на преден план спешната необходимост от ребалансиране, прехвърлянето на икономически ресурси към домакинствата ще изисква трудни решения, които ще породят още повече болезнени проблеми в краткосрочен план.

По-конкретно повишаването на дела на домакинствата в брутния вътрешен продукт ще означава спад в дела на други сектори – или на бизнеси, конкретно огромната индустрия в Китай, или на държавния сектор.

„Техният спад ще направи рецесията неизбежна“, коментира Хуан Ортс, икономист за Китай във Fathom Consulting.

„Смятаме, че това е цена, която Пекин не иска да плати“, допълва Ортс, според когото Китай се насочва към „японификация“ – изгубените десетилетия от Токио при стагнацията на икономиката през 90-те години на миналия век.

Предпазна мрежа

Теоретично Яо може да харчи повече, ако намери работа, на която да получава заплата над сегашните ѝ 8000 юана (1097 долара) на месец, която е под една пета от заплатата, която получават книгоиздателите в САЩ според сайта Glassdoor.

Но пазарът на труда в Китай е слаб, младежката безработица е на рекордни нива от над 21%.

Частният сектор, който отговаря за 80% от новите работни места в градовете, все още се възстановяват от ограничителните регулаторни мерки върху технологичната и други индустрии.

Държавните ръководители обещават да повишат кредитирането за фирмите, но бизнесът е ограничен от слабото вътрешно търсене.

Друг начин хора като Яо да бъдат накарани да харчат е като се даде отговор на несигурността, която изпитват. Много икономисти призовават Китай да повиши социалната си предпазна мрежа, за да ребалансира икономиката.

В Пекин, където живее Яо, помощите при безработица, които са за срок от три до 24 месеца, достигат 2233 юана на месец, малко под цената на наема ѝ за стаята ѝ с площ от 12 кв. м.

Родителите ѝ живеят в селски район на Китай и скоро ще достигнат пенсионна възраст, след която ще получават скромна годишна пенсия до 1500 юана.

Яо дава 300 юана месечно за лекарствата на баща си, точно толкова, колкото щял да струва и курсът ѝ по танци.

„Ако здравната каса поемаше повече разходи за възрастните хора, щях да се чувствам по-сигурна“, казва тя.

Финансовата несигурност я спира също да има деца. Населението на Китай застарява и се свива, особено във възрастовата група между 20 и 40 години, когато хората обикновено достигат връхната точна на потреблението през живота си.

Мерки

Миналия месец редица министерства обявиха десетки мерки в подкрепа на потреблението в изпълнение на призивите от ключово заседание на ръководителите на Комунистическата партия.

Крайното потребление на домакинствата в Китай като дял от БВП намалява през последните шест десетилетия, докато държавните разходи растат. Графика: Ройтерс

Те включват субсидии за автомобили и домакински уреди, удължаване на работното време на ресторантите и насърчаване на туризма и на развлеченията.

Яо не е впечатлена и предпочита потребителски ваучери, които някои местни власти в Китай издават, но количествата им са твърде малки, за да са от значение на макрониво.

Бизнесите са също толкова неентусиазирани. „Не сме видели истински мерки в подкрепа на търсенето“, казва Йенс Ескелунд, председател на Европейската търговска камара в Китай, и допълва, че „това е по-важно от подкрепата за предлагането“.

45-годишната Ван Дзилиу, която има кетъринг бизнес на китайския остров Хайнан, казва, че приходите намаляват, отчасти защото доходите на хората не са се подобрили значително след пандемията.

Това, на свой ред, засяга собствените ѝ навици за харчене.

„Мисля по същия начин – и аз ще контролирам желанието си за пазаруване. Преди се хранехме навън и пътувахме, вече не го правим“, споделя тя.

Сред предлаганите от икономисти мерки в подкрепа на търсенето са по-добри и по-достъпни обществени услуги, по-високи социални помощи, повече законови правомощия за служителите да водят преговори или разпределяне на акции на държавни компании на граждани.

Но кой плаща? Допълнително бреме за бизнеса чрез по-високи социални осигуровки например, е още един удар за заетостта и растежа. Така остава държавният сектор, който трябва да се справя с дългова криза при общините.

Местните власти, макар и с малко ликвидни средства, притежават много активи. Нетните активи на нефинансовите държавни компании са достигнали 76,6 трлн. юана през 2021 г.

Майкъл Петис, старши сътрудник в Carnegie China, счита, че ако Пекин принуди местните власти да прехвърлят 1-1,5% от БВП на домакинствата, Китай може да задържи настоящия растеж.

„Богатството и силата на местната власт, бизнес и финансови елити често зависи от контрола върху тези активи“, допълва той.

„Един от големите конфликти вероятно ще бъде между Пекин и местните власти за това как да бъдат разпределени различните разходи за коригирането на икономиката. Това ще се превърне в един от най-спорните политически въпроси през идните две години“, казва още Петис.