Годината, в която рецесията в САЩ не дойде

Миналата година по това време много хора бяха убедени, че САЩ ще изпаднат в рецесия през 2023 г. Икономиката обаче отбеляза изненадващо силен растеж тази година.

Все пак някои анализатори продължават да прогнозират, че през 2024 г. може да се стигне до спад. Това повдига въпроса къде се объркаха очакванията им и по-вероятно ли е да са прави за следващата година, пише Bloomberg.

Нир Кайсар казва, че си струва да се вгледаме по-внимателно в предупрежденията от миналата година.

Той започва с най-популярната аларма за рецесия: кривата на доходност в САЩ. По същество това е диаграма, която показва лихвения процент по различните държавни облигации с падеж от 30 дни до 30 години. Обикновено лихвите по 30-годишните съкровищни ​​облигации са по-високи от тези по едномесечните облигации, защото колкото по-дълго инвеститорите заемат пари на правителството, толкова повече искат да им се плати.

От гледна точка на финансите кривата на доходност се „обръща“, което означава, че процентът по краткосрочните съкровищни ​​облигации е по-висок от този по дългосрочните. Всяка рецесия е била предшествана от обърната крива на доходност. Когато това се случи през октомври 2022 г., наблюдателите побързаха да зазвънят за тревога.

След това идват водещите икономически индикатори. Те всъщност не са едно нещо, а колекция от измерители за бизнеса, заетостта, пазара и настроенията, събрани в един индекс, който има за цел да проследи посоката на икономиката в реално време.

Големите спадове на водещите индикатори съвпаднаха с рецесиите през последните десетилетия. Когато същите тези показатели се понижиха миналата година, икономистите бяха уверени, че е в ход рецесия.

Въпреки предупредителните лампи обаче все още не се очертава рецесия. Технически причината да избегнем рецесия тази година е, че потребителите са похарчили повече пари от очакваното. Потребителските разходи представляват 70% от икономиката, затова и имат огромно влияние.

Това не обяснява обаче защо привържениците на тезата за рецесията бяха толкова уверени, че спадът се задава. Краткият отговор е, че когато се вгледате по-отблизо в сигналите за рецесия, не е ясно, че са напълно надеждни в началото. Четирите големи променливи - обърната крива на доходност, спад на водещите индикатори, висока инфлация и нарастващи лихвени проценти, направиха да изглежда така сякаш перфектна буря се вихри в икономиката на САЩ

При втори, по-внимателен поглед на всеки един от тези индикатори не е изненадващо, че те разочароваха всички, които очакват рецесия.

Когато наблюдателите на рецесията говорят за „надеждни сигнали за рецесия“, те всъщност имат предвид само опит, който датира от 70-те години на миналия век. Оттогава обаче не е имало толкова много рецесии. За сравнение, от средата на XIX век до 60-те години на XX век САЩ са преживявали рецесия средно веднъж на всеки четири години.

От 70-те години на миналия век средното време между рецесиите се е удвоило до осем години. Така че, докато обърната крива на доходност е предшествала всяка рецесия от 1980 г. насам, не е имало достатъчно такива, за да бъде това надежден индикатор.

Относно инфлацията, имаме много повече данни за инфлацията и това, което те показват, е, че през последните 150 години средното ниво на инфлация всъщност е по-ниско по време на рецесии, отколкото по време на експанзии.

Що се отнася до лихвените проценти, няма разлика в средното ниво по време на рецесия и експанзия. С други думи, нито една от тези променливи не е сигурен или дори вероятен признак на рецесия и това не се променя само защото случайно съвпадат.

Къде сме сега всъщност? Нивото на инфлация е много по-ниско от миналата година, но кривата на доходност все още е обърната. Водещите индикатори остават по-ниски, а лихвените проценти са близо до историческата си средна стойност. Какво означава това за следващата година? Че може би не трябва да очакваме рецесия.