Германската икономика продължава да се задъхва

Германската икономика се е свила заради спада на инвестициите през четвъртото тримесечие, което насочва най-голямата икономика в Европа към първата ѝ рецесия след пандемията, пише Bloomberg.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се е свил с 0,3% през трите месеца до края на декември, потвърждавайки първоначалната оценка на статистическата служба. Капиталовите инвестиции са намалели с 1,9%, частното потребление се е увеличило с 0,2%, а публичните разходи са се повишили с 0,3%.

Данните още веднъж разкриват слабостта на Германия, която затруднява политиците в Берлин все повече. Тази седмица правителството намали прогнозата си за растежа за 2024 г. до едва 0,2%, след като БВП се сви с 0,3% през цялата 2023 г.

Икономиката, която разчита силно износа си, страда от слабо чуждестранно търсене, високи лихви, липсата на доставки на енергоизточници от Русия и геополитическо напрежение. Разногласията в трипартийната коалиция на канцлера Олаф Шолц и решението на съда, нарушаващо плановете за разходите, засилиха несигурността.

Фабричното производство, на което Германия разчита повече от много други страни за растежа си, претърпява траен спад. Проучване от четвъртък показа, че свиването се е задълбочило през февруари, тъй като новите поръчки са се сринали както у дома, така и в чужбина. 

Бундесбанк смята, че БВП може да спадне отново през първото тримесечие, което би тласнало страната към рецесия. Това може да засили дебата за по-дългосрочните перспективи на Германия, които са замъглени от опасения относно прекомерната бюрокрация, бързо застаряващата работна сила и липсата на инвестиции в инфраструктура и ключови технологии.

„Трябва да направим повече, за да се справим с реформите и да запазим конкурентоспособността на Германия в напълно различна среда“, коментира министърът на икономиката Роберт Хабек в сряда.

Намаляването на лихвите от Европейската централна банка и други централни банки, което всички очакват през следващите месеци, може да донесе известно облекчение. Междувременно се смята, че увеличенията на заплатите на работниците и забавянето на инфлацията стимулират частното потребление.