ИПИ: Отлагането на икономически реформи създава рискове за България

В рамките на своето участие в единния пазар на ЕС икономиката на България удвои своя дял в вътрешнообщностната търговия и повиши значително показателите за сближаване с останалите участници в общия пазар – БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност се повиши от под 39% преди членството в ЕС до 64% през 2023 г. Подобни процеси се наблюдават в на практика всички нови страни членки от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), които тази година отбелязват своята 20-годишнина в рамките на единния пазар; България в тази компания, поне до момента, не успява да е лидер.

Това се посочва в публикувания от Института за пазарна икономика (ИПИ) доклад за резултатите от участието на България в единния пазар на ЕС. Фокусът попадна върху по-дълбоката интеграция на страната в европейската икономика и процеса на конвергенция, или догонване, в производителността и доходите.

Голяма част от доклада на ИПИ е посветена на пречките пред функциониране на единния пазар и предизвикателствата пред конкурентоспособността, които ограничават потенциала за растеж на България и другите страни от ЦИЕ.

През последните 10 години се наблюдават редица тревожни тенденции, свързани както с прекомерните регулации и загубата на конкурентоспособност в рамките на ЕС, в т.ч. в дигиталния сектор и новите технологии, така и с охлаждането на икономическата свобода в страните от ЦИЕ – например по отношение размера на държавата, увеличението на регулаторното бреме и данъците върху бизнеса и липсата на прогрес по отношение върховенството на правото.

Разширяването на икономическата свобода в региона на ЦИЕ е ясно видимо през първите години на членство в ЕС. По-голямата икономическа свобода се дължи на премахването на бариерите и облекчаването на регулациите в рамките на единния пазар на ЕС, което означава свободно движение на хора, услуги, стоки и капитали, както и на запазването на конкурентна данъчна политика и по-скоро разумна фискална политика. През последното десетилетие в ЦИЕ обаче се наблюдава стагнация на икономическата свобода – на фона на леко отстъпление в най-големите икономики на ЕС. България е класически пример в рамките на новите страни-членки, като получава високи оценки в различни икономически области – стабилни пари, свобода на търговията и данъчно облагане, но започва леко да губи по отношение на размера на държавата и регулациите върху бизнеса, както и не успява да навакса по отношение на правната система, независимостта на съдебната власт и по същество корупцията.

Трезвото отчитане на резултатите от членството в ЕС и предизвикателствата пред новите-страни членки са възможност за връщане към фундамента на четирите свободи, които единният пазар дава. Въпреки огромния политически фокус върху фискалните трансфери в рамките на ЕС, в т.ч. очакването у нас да получим някога следващо плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост, всички данни сочат, че икономическият растеж и конвергенцията се движат от четирите свободи и възможностите, които открива единният пазар за новите страни членки. 

Участието в единния пазар позволи на новите страни членки да се възползват от конкурентните си предимства, да се интегрират в европейските вериги за доставки и да удвоят дела си в търговията в рамките на ЕС. Ако разгледаме икономическия растеж в региона и показателите за конвергенция, можем да твърдим, че страните, които са се възползвали най-много от единния пазар през последните 20 години, са именно новите държави членки от ЦИЕ. Предизвикателствата пред тях обаче остават и изпреварващият растеж не е гарантиран.

През този период Европа преживя поне три икономически кризи, които засегнаха икономиките на страните от ЦИЕ, но не обърнаха общата тенденция на сближаване. В края на 2023 г. ЕС отново е близо до рецесия, което прави темата за конкурентоспособността, икономическия растеж и конвергенцията в региона на ЦИЕ изключително актуална. Поредица от кризи и епизоди на икономически спад показаха, че поддържането на макроикономическа стабилност и устойчивост, както и провеждането на мащабни икономически реформи в подкрепа на конкурентоспособността, са от ключово значение за успеха на новите държави членки.

Основните предизвикателства в навечерието на третото десетилетие от членството на голямата група от ЦИЕ в ЕС са свързани с неспокойната геополитическа ситуация и голямата неизвестност относно резултата от руската агресия в Украйна, политическата нестабилност в някои държави от ЦИЕ, липсата на достатъчен напредък по отношение на върховенството на закона и корупцията, елементите на завладяване на държавата и отстъплението от демокрацията в региона. На фона на тези предимно политически рискове, икономическите политики в отделните държави членки и на равнище ЕС са от ключово значение за бъдещето на региона.

Страните от ЦИЕ трябва да следват национални политики, които да им помогнат да бъдат успешни в рамките на единния европейски пазар, но и да провокират общоевропейски политики, които подкрепят конкурентоспособността на европейската икономика като цяло. Всичко това важи с пълна сила и за България. Три години на политическа нестабилност, невъзможност да се разглоби омертата в съдебната система и отлагане на икономически реформи задават рискове, които в един момент могат да бъдат изпуснати от контрол.