ИПИ: Догонване и конвергенция в икономическите показатели са целите на страните от ЦИЕ

Догонване и конвергенция в основните икономически показатели са целите на страните от Централна и Източна Европа. Те трябва да се стремят да останат най-бързо развиващата се част от Европа през следващото десетилетие, въпреки предизвикателства в навечерието на третото десетилетие от членството в Европейския съюз. Тази препоръка направи в специален доклад Институтът за пазарна икономика (ИПИ), в партньорство с EPICENTER, по повод 30 години от създаването на единния пазар на ЕС и 20 години от присъединяването на основната група страни от Централна и Източна Европа.

Промени в икономиките на страните от ЦИЕ

България и всички страни членки от Централна и Източна Европа имат силен интерес от гладкото функциониране на единния пазар. През последните две десетилетия това доведе до по-дълбока интеграция в европейската икономика, сериозен ръст на търговията и по-висок дял на страните от ЦИЕ във вътрешнообщностната търговия, ръст на притока на чужди капитали към новите страни членки от големите икономики в ЕС.

Повиши се мобилността на работната ръка, повече са възможности за гражданите от страните в ЦИЕ, коментират анализаторите от ИПИ.

В доклада се посочва, че участието в единния пазар позволи на новите страните членки да се възползват от конкурентните си предимства.

Въпреки огромния политически фокус върху фискалните трансфери в рамките на ЕС и помощите към новите страни членки, можем да твърдим, че участието в единния пазар и гарантирането на четирите свободи е фундаменталната основа за икономическия растеж и изпреварващото развитие на страните от ЦИЕ, обясняват от ИПИ.

От там напомнят, че след присъединяването към ЕС и участието в единния пазар отпаднаха множество пречки пред търговията, инвестициите и мобилността за страните от ЦИЕ, което на практика е разширение на икономическата свобода и подкрепа за конкурентоспособността в новите страни членки към момента на присъединяване.

Интеграцията на България

Участието на България в единния пазар в последните 17 години потвърждава тези наблюдения, като по-дълбоката интеграция с европейската икономика е в основата на икономическото развитие на страната.

В последните две десетилетия България отчита по-дълбока икономическа интеграция и устойчиво догонване по основни икономически показатели въпреки преминаването през поне три епизода на икономически спад.

Страната ни удвоява своята роля във вътрешната търговия на ЕС в периода на своето участие в единния пазар. Износът на стоки от България в рамките на единния пазар на ЕС достига 31 млрд. евро през 2022 г. Делът на страната във вътрешната търговия на Евросъюза се увеличава от 0,34% през 2006 г. до 0,73% през 2022 г.

Страните от ЕС са в основата на притока на чужди капитали към България. Към 2022 г. преките чуждестранни инвестиции в България от страните от ЕС възлизат на 40 млрд. лв., като това са близо 75% от всички чужди капитали в страната.

България достига най-високата си точка в показателите за конвергенция. Фактическото индивидуално потребление на човек от населението в България, изразено в стандарти на покупателна способност, се увеличава от 35% от средните нива за ЕС преди участието на страната в единния пазар до 69% през 2022 г.

Източник: ИПИ и EPICENTER, the European Policy Information Center

Предизвикателствата пред ЦИЕ

Основните предизвикателства в навечерието на третото десетилетие от членството на страните от ЦИЕ в ЕС са свързани с неспокойната геополитическа ситуация и голямата неизвестност относно резултата от руската агресия в Украйна, политическата нестабилност в някои държави от Централна и Източна Европа, липсата на достатъчен напредък по отношение на върховенството на закона и корупцията, елементите на завладяване на държавата и отстъплението от демокрацията в региона.

На фона на тези предимно политически рискове, икономическите политики в отделните държави членки и на равнище ЕС са от ключово значение за бъдещето на региона – България и страните от ЦИЕ трябва да следват национални политики, които да им помогнат да бъдат успешни в рамките на единния европейски пазар, но и да провокират въвеждане и поддържане на общоевропейски политики, които подкрепят функционирането на единния пазар и повишават конкурентоспособността на европейската икономика като цяло.