Затрудненията на Германия да изчисти веригите си за доставка са поука за Европа

Германската инженерна компания BAUCH произвежда машини и компоненти за двигатели от материали, добити в Китай, Африка и Южна Америка, които преминават през няколко ръце и процеси преди да стигнат до заводите ѝ в Южна Германия и Китай, пише Ройтерс.

За да се съобрази с новия Закон за веригите за доставка в Германия, BAUCH, подобно на други компании с над 1000 служители, трябва да предприеме процедури по комплексна проверка, наблюдаващи човешките права на доставчиците и стандартите за защита на околната среда – задача, която според главния изпълнителен директор Манфред Баух е почти невъзможна и заплашва да разкъса веригата му за доставки.

Много германски малки и средни предприятия твърдят, че изпитват затруднения да отговорят на разходното и бюрократично бреме на закона, който влезе в сила през януари 2023 г., допълвайки, че това вреди на конкурентоспособността им в света.

Техният опит показва пред какво може да се изправят скоро индустрии в целия Европейски съюз, след като миналата седмица Европейският парламент прие директивата за надлежна проверка на корпоративната устойчивост (CSDDD), която ще изисква по-големите компании, опериращи в блока, да проверяват дали техните вериги за доставка използват принудителен труд или причиняват вреди на околната среда и да предприемат действия, ако това е така.

Поддръжниците твърдят, че законодателството ще подкрепи отговорно корпоративно поведение и ще затвърди спазването на човешките права и опазването на околната среда в дейностите им. Някои посочват също, че законът ще подкрепи компаниите, тъй като инвеститори и потребители искат по-голяма устойчивост.

Правозащитната организация „Амнести Интернешънъл“ нарече директивата на ЕС, която страните членки на съюза ще трябва да включат като закон в собственото си законодателство, добра възможност за запълване на пропастта, която позволяваше на опериращи в ЕС компании „да бягат от отчетност за широко разпространени злоупотреби с права в цял свят“.

Но някои германски компании с глобални вериги за доставка и дълги списъци от вложени материали казват, че е трудно да получат точна информация, а проблеми като правата на работниците са регулирани от чуждестранни закони извън техния контрол.

Учудващо Германия не подкрепи новата директива на ЕС, тъй като пробизнес ориентираните Свободни демократи, най-малката партия в трипартийното коалиционно правителство в Германия, заявиха, че тя ще обремени бизнеса с прекомерна бюрокрация.

„Почти невъзможно е да получиш достъп до мина в Азия или Африка от Европа“, казва Манфред Баух пред Ройтерс.

Дали чуждестранна мина има някаква ESG информация зависи от собственика ѝ, като листнатите в Лондон минни компании например предоставят повече информация от частните мини в Китай.

Доставчиците на BAUCH, които работят директно с мините, не винаги имат информация, която да предадат, или влияние, за да я поискат от самите мини, допълва Баух.

Над 5000 германски компании сега подават доклад с комплексна проверка, който засяга проблеми като права на работниците, детски труд и защита на околната среда. Те трябва да установят проблеми и да очертаят политика за смекчаване на риска чрез веригата за доставки.

„От компаниите не се очаква нищо неразумно“, казва говорител на германското министерство на труда. „Те не трябва да гарантират, че веригите им за доставка са освободени от нарушения на човешките права или вреди за околната среда“, допълва той. По-скоро компаниите трябва да могат да покажат, че са направили проверки.

„Ако това е законово или реално невъзможно, въпреки разумни усилия, компанията въпреки всичко е изпълнила своите задължения за комплексна проверка“, допълва министерството.

Индустрия в криза

Докато опасенията от деиндустриализация растат, германските промишлени компании твърдят, че Законът за веригите за доставка допълнително отслабва позицията на индустриалния двигател на Европа.

Производителят на машини за индустрията SMS Group има 14 хил. доставчици и се подготвя за закона от три години. Матиас Хедергот, вицепрезидент на отдела за управление на веригите за доставка, казва, че законът води до нарастване на разходите и пречки за конкурентоспособността.

„Нашите неевропейски, китайски или индийски конкуренти нямат тези изисквания“, отбелязва той.

Логистичният сектор протестира, че прилагането на закона за компании, които просто превозват вносни стоки от пристанища в Германия е неразумно.

„В момента икономическото положение е много напрегнато... Всички се борят за оцеляване, а ние трябва да правим глупост като тази“, казва за закона Хари Зейферт, президент на Seifert Logistics.

Берлин счита, че разходите за съобразяване със закона ще достигнат 43,5 млн. евро на година плюс еднократен разход от 109,7 млн. евро, но бизнес групи твърдят, че разходите са много по-високи.

Компания, която нарушава закона, може да бъде глобена с до 8 млн. евро, или 2% от годишните приходи на компанията.

Германският производител на скоростни кутии Flender има 9000 служители в цял свят. Сред доставчиците му са заводът ArcVac ForgeCast в индийския източен щат Западен Бенгал.

Хемант Шарма, ръководител на отдела за продажби на ArcVac ForgeCast, казва, че германските клиенти изискват съобразяване с правилата за устойчивост и посещават и одитират компанията. По предизвикателни проблеми като намаляването на въглеродните емисии Flender ги насочва как да действат.

„Като цяло наша отговорност като глобален гражданин е да се съобразяваме с новите закони“, отбелязва Шарма.

Каскаден ефект

Някои по-малки германски дружества твърдят, че са индиректно засегнати от закона, тъй като по-големи компании разчитат на тях да изпълнят изискванията за отчетност.

„Получава се каскаден ефект“, казва Ахим Деркс, заместник-главен изпълнителен директор на Германската търговска камара.

VIBRA MASCHINENFABRIK SCHULTHEIS, инженерна компания със 190 работници, която снабдява химическата и хранителната индустрия, е една от индиректно засегнатите компании. Ръководителят ѝ Манфред Шултейс казва, че ако 200 клиенти отговорят на въпросници в рамките на комплексната проверка и те реалистично се нуждаят от три часа за всеки, това се равнява на 600 часа труд на година.

„Работа на политиците е да наблюдават човешките права, това не е икономическа работа на компаниите“, отбелязва той.

Около 82% от компаниите в Германия с над 250 служители казват, че са индиректно засегнати от закона, показа допитване на германския икономически институт IW Koeln. Това се отнася и за 72% от средните компании с между 50 и 249 служители.

Германската федерална служба за контрол на икономиката и износа (BAFA) предупреди, че „законът не позволява на компаниите да прехвърлят задълженията си на малки и средни доставчици“. Но някои малки и средни предприятия твърдят, че се чувстват принудени да сътрудничат, тъй като се опасяват, че може да бъдат заменени.

„Малките и средни предприятия не могат да се справят с пороя от различни искания за информация“, казва Дерекс и допълва, че те обикновено нямат възможността или пазарното влияние да задействат стандарти сред собствените си доставчици.

„Този закон стана факт, защото германците искаха да направят нещо добро за служителите в други страни. Но този закон е чиста бюрокрация, напълно безсмислен“, счита Баух.