Кое е по-лошо – рецесия или инфлация?

Хората наистина мразят инфлацията. (Вероятно сте го чували.) Те я виждат като стресираща и несправедлива. Докато икономистите смятат, че малко инфлация е нещо добро, а повечко може да е знак, че икономиката се справя твърде добре, около половината от наскоро анкетираните американци не могат да се сетят за нито един положителен ефект. Наскоро Нийл Кашкари, управител на клона на Федералния резерв в Минеаполис, предположи, че някои може да я мразят дори повече от рецесията. Наистина ли, се пита икономическата колумнистка на Financial Times Сумая Кейнс.

Безработицата може да изглежда за предпочитане пред инфлацията за тези, които смятат, че тя няма да ги засегне. Но Кашкари имаше предвид нещо друго. Той беше чувал за някои нископлатени обслужващи работници, които бяха свикнали да се справят с рецесии. Ако загубят работата си, биха могли да разчитат на приятели и роднини за помощ. Но инфлацията удря цялата им мрежа, правейки справянето по-трудно.

Малко е трудно да се намерят доказателства, че високата инфлация е затруднила получаването на подкрепа. Делът на хората, които казват, че биха разчитали на приятели или роднини, за да покрият спешни разходи от 400 долара, спадна плавно от 10 процента през 2019 г. до 8 процента през 2021 г., но се възстанови дори когато инфлацията беше все още висока. Възможно е хората да си спомнят по-скорошната рецесия, когато спестяванията бяха изобилни, а не по-мрачната от 2007 г.

По-широкият въпрос е как да балансираме компромисът между безработица и инфлация. Въпреки че инфлацията в САЩ спада бързо без видими щети за пазара на труда, Фед може да се наложи да се сблъска с трудни компромиси, за да я върне обратно до целта си от 2 процента.

Икономистите са се опитали да определят количествено предпочитанията на хората между инфлация и безработица. Проучване на Дейвид Бланчфлауър от колежа Дартмут и съавтори разглежда как безработицата и инфлацията влияят на щастието в Европа между 1975 и 2013 г. Установява, че допълнителен процентен пункт безработица е пет пъти по-лош за удовлетворението от живота, отколкото допълнителен процентен пункт инфлация.

Три много по-нови проучвания се опитват да уловят предпочитанията на фона на по-скорошния инфлационен епизод. Не е изненадващо, като се има предвид, че инфлацията е толкова висока, а пазарът на труда - толкова затегнат, че хората са по-загрижени за нея. Стефани Станчева от Харвардския университет проведе проучване между декември 2023 г. и януари 2024 г. и установи, че около 40% респонденти смятат, че инфлацията и безработицата трябва да имат еднакъв приоритет, докато други 40% вярват, че контролът над инфлацията трябва да е на първо място.

Другите две проучвания се опитват да определят по-точно предпочитанията на хората, като ги карат да класират конкретни сценарии. Резултатите са малко смесени. Първото проучване на двама икономисти от борда на Федералния резерв установява, че хората биха толерирали само 0,6 процентни пункта увеличение на безработицата, за да се намали инфлацията с процентен пункт. Другото, на Станчева и съавтори, открива над три пъти повече неприязън към инфлацията.

Малко е странно да се констатират толкова различни резултати. Пропастта не изглежда да се обяснява с различните обстоятелства по време на проучването; проучването, показващо по-голяма неприязън към инфлацията, е анкетирало хората по-късно, когато инфлацията бе по-ниска. (Но може би кумулативният опит с инфлацията кара хората да ѝ се гневят повече.)

Икономистите от Фед предполагат, че ако другото проучване е установило по-голяма неприязън към инфлацията, това може да се дължи на факта, че неговите сценарии са били малко по-екстремни. Може би при много високи нива на инфлация компромисът се променя и хората са по-склонни да страдат от малко повече безработица, за да я намалят.

Какво означава това за политиките? Като цяло, проучванията показват, че макар хората да заявяват предпочитанията си, когато бъдат принудени, като цяло те изобщо не са склонни да приемат компромиси. Оптимистичните потребители са склонни да смятат, че предстоят както ниска безработица, така и ниска инфлация. Дори онези, които мразят инфлацията, не са готови да платят цената на по-високите лихвени проценти, които биха я свалили. (Над половината от анкетираните смятат, че по-високите лихвени проценти ще повишат инфлацията.)

Авторите от Фед сравняват предпочитанията на хората, отчетени в тяхното проучване, с тези, които един икономист обикновено може да приеме в стандартен макроикономически модел. Те откриват, че в действителност хората мразят безработицата повече в реалния живот, без значение на кое от последните проучвания вярвате. Предписанието изглежда е, че управленците не трябва да тълкуват гнева по отношение на неотдавнашния инфлационен изблик като доказателство за отчаяно желание да се намали инфлацията от 3 процента до 2. Така че търпението на монетарните власти е оправдано. Засега, завършва Кейнс.