Заплащането в еврозоната забавя ръста си, сигнализирайки спад на лихвите

Ключов измерител на заплатите в еврозоната забавя ръста си, като затвърждава аргумента Европейската централна банка (ЕЦБ) да продължи да намалява лихвените проценти.

Договореното заплащане през второто тримесечие на 2024 г. се е повишило с 3,6% спрямо второто тримесечие на 2023 г., показват данни на централната банка на еврозоната, цитирани от Bloomberg. През предходното тримесечие ръстът беше 4,7%.

Отчетеното увеличение като цяло е в съответствие с прогнозите на Bloomberg Economics, както и на анализаторите на Morgan Stanley и Citi.

Графика: Bloomberg

След публикуването на данните доходността по десетгодишните германски облигации се установи на ниво от 2,22%.

Еврото същевременно поевтиня спрямо долара с 0,1% до 1,139 долара за 1 евро, след като по-рано поскъпна до ниво от 1,1164 долара за едно евро.

Инвеститорите започват обратното броене до заседанието на ЕЦБ през септември, което ще се проведе след три седмици. Очаква се централните банкери да понижат лихвения процент по депозитите за втори път тази година, след като първото намаление беше осъществено през юни.

Решението ще се вземе на база и на данните за инфлацията за този месец и икономическите прогнози до 2025 г.

В последните седмици централните банкери на еврозоната не оставят съмнение, че разходите по заемите ще намалеят още тази година. Заради продължаващата несигурност обаче те не се ангажират кога точно ще стане това и с колко ще спаднат лихвите.

„Темпът на годишен растеж на договорените заплати в еврозоната се забави рязко през второто тримесечие. Това е добре дошла новина за ЕЦБ, заради която намаляването на лихвените проценти през септември остава на масата. Все пак постоянната сила на основния ръст на заплатите, особено в Германия, и устойчивата инфлация в сектора на услугите вероятно ще държат политиците предпазливи и ще подкрепят аргументите за постепенни, тримесечни съкращения“, коментира Маева Кузон, старши глобален икономист в Bloomberg Economics.

Перспективите пред растежа на 20-те икономики от еврозоната се влошиха и доверието се срина. Германия, най-големият член на блока, отбеляза неочаквано свиване на производството през второто тримесечие. Тези рискове засилват аргументите за намаляване на лихвите следващия месец.

Тази теза се застъпва от финландеца Оли Рен, един от първите централни банкери, говорили след обичайната ваканция на ЕЦБ през август. Той коментира, че пътят на инфлацията обратно към целта от 2% до края на 2025 г. ще бъде неравен, но подчерта, че има значителен напредък след върха от 10,6% през 2022 г.

По отношение на заплатите обаче има някои предупредителни знаци. Ръстът на заплатите в Германия не намалява достатъчно бързо, според централната банка на страната, която предупреди, че инфлацията може да остане висока за известно време. Според доклад на Citi увеличенията на договореното заплащане се забавят във Франция, Нидерландия и Австрия, но се ускоряват в Белгия, Италия и Испания.