Германия се разпада точно когато Европа се нуждае най-много от нея

„Ако ще помогне, тогава можете да кажете, че вината е на Меркел“, каза бившият християндемократически канцлер в края на ноември по време на събитие около издаването на нейните мемоари. „Просто мисля, че не помагаме на страната, като правим това“, допълни тя.

Защитавайки своето наследство, Меркел заяви, че не е виновна за проблемите, които оттогава тежат върху страната. По думите ѝ ГСДП – неин партньор през три от четирите ѝ мандата – не се интересува от увеличаване на разходите за военно оборудване. Тя също така обвини и Зелените, че не искат да намалят регулациите, въпреки че никога не е била в съюз с екологичната група.

Тъй като списъкът с проблеми става по-дълъг, потенциалът за растеж на Германия – скоростта, с която нейната икономика може да се разшири, без да генерира инфлация – се е свил до едва 0,4%, според Съвета на икономическите експерти на страната. Добавете цикличните колебания и честият флирт с рецесията става съвсем реална възможност.

„Най-накрая трябва да създадем привлекателни условия за компаниите“, коментира Вероника Грим, член на правителствения панел от независими икономически съветници и професор в Техническия университет в Нюрнберг, призовавайки следващото правителство да приеме широкообхватна програма за съживяване на конкурентоспособността.

Тя призовава за програма за реформи в подобен обхват и мащаб на плана „Дневен ред 2010“ на канцлера Герхард Шрьодер от началото на хилядолетието, който разхлаби трудовите правила и помогна да се проправи пътя за дългосрочно икономическо разширяване. Това възстановяване беше подтикнато и от скока на износа за Китай, който оттогава се превърна в съперник в развитото производство и лидер в електрическите превозни средства.

За да съживи конкурентоспособността, Германия в крайна сметка трябва да харчи повече. Само за да настигне други напреднали икономики, страната ще трябва да увеличи годишните инвестиции в инфраструктура и други обществени блага с около една трета до 160 млрд. евро, според Bloomberg Economics. Това е ръст, еквивалентен на повече от 1% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Германските публични инвестиции изостават в сравнение с тези на останалите големи икономики. Графика: Bloomberg LP

Дори ако повишаването на растежа смекчи въздействието от по-големите заеми, въвеждането на по-свободна фискална политика е малко вероятно. Въпреки че има дискусии, насочени към облекчаване на дълговите правила, които ограничават нетния нов дълг до 0,35% от БВП, една конституционната промяна би била предизвикателство на фона на фрагментирания политически пейзаж на Германия.

Частният сектор също се ограничава. Разходите за машини са с повече от 9% под нивата отпреди пандемията. Скорошно проучване сред семейни компании показа, че почти половината дори не планират да заменят това, което е повредено, обвинявайки бюрокрацията и непредвидимите политики. Това на практика е вот на недоверие към икономика, която се бори да запази статута си на трета по големина в света.

Бързата деиндустриализация на Германия „налага задълбочено преосмисляне на това какво всъщност означава „германска икономика“, каза Стефан Купман, старши макростратег в Rabobank, след последното понижение в данните за индустриалното производство. „Засега има оскъдни индикации, че това се случва“, допълни той.

Но не всичко е загубено. Германия очевидно има най-ниското съотношение на дълг от всички страни от Г-7, което предоставя възможност за харчене на още средства, ако има политическа воля за това. Краткосрочната перспектива също може да донесе попътен вятър, като икономистите прогнозират умерено възстановяване.

Въпреки че това е добра новина, „политиците не трябва да бъркат това със знак, че реформите стават по-малко спешни“, каза Саломон Фидлер, икономист в Berenberg.

Снимка: Bloomberg LP

Германия също е дом на почти половината от световните „скрити шампиони“ – малки компании, които все пак са световни лидери в своята област. Много от тях принадлежат към така наречения Mittelstand, включително някои вековни компании, преживели войни и хиперинфлация.

„Повечето от техните продукти са незаменими“, казва Херман Симон, който е написал няколко книги за тези фирми. „Това създава известна стабилност, но не дава гаранции за бъдещето. Първото условие да бъдеш световен шампион и утре е иновацията“, допълва той.

Няма смекчаване на предизвикателствата пред Германия. Икономисти от Bantleon прогнозират, че някога възхваляваната автомобилна индустрия на страната ще загуби пазарен дял и ще ускори преместването на производството в чужбина. В резултат на това секторът ще загуби до 40% от добавената си стойност в Германия през следващите 10 години.

Затрудненията излязоха наяве, когато VW се изправи пред стачки заради планове за затваряне на заводи в страната и предстоящи съкращения при доставчици като Schaeffler, Robert Bosch и Continental. Като цяло германските фирми от Fortune 500 в Европа са обявили съкращения на повече от 60 хил. позиции досега тази година.

Thyssenkrupp, най-големият производител на стомана в страната и една от първоначалните двигатели на германската индустриализация, е една от тези, които съкращават у дома. Компанията планира да намали работната сила в своя стоманодобивен цех с около 40% през това десетилетие и да затвори две доменни пещи.

„Стабилността на икономическата система на Германия, както я познаваме от десетилетия, се разпада“, каза главният изпълнителен директор Мигел Лопес. „Няма съмнение, че трябва да се действа сега“, отбелязва той.