Панета от ЕЦБ: Сега инфлационните рискове са по-скоро низходящи, отколкото възходящи

Няма нужда Европейската централна банка (ЕЦБ) да се въздържа от нови понижения на лихвите, тъй като целта от 2% ниво на инфлация е налице, докато инфлационните рискове намаляват, заяви Фабио Панета, член на Управителния съвет на регулатора, цитиран от Bloomberg.

„Паричната политика продължава да упражнява низходящ натиск върху икономическата активност и инфлацията - ефект, който е все по-малко необходим при инфлация, близка до целта, и устойчиво слабо вътрешно търсене“, заяви Панета по време на реч в Торино. „Едно по-малко решително облекчаване на паричната политика може да доведе до прекалено охладена инфлация в средносрочен план“, предупреждава управителят на Италианската централна банка.

ЕЦБ преценява колко бързо да намали разходите по заемите, като в момента инвеститорите предвиждат повече намаления на лихвените проценти, докато лихвата по депозитите не достигне 2% в средата на тази година. Централната банка понижи основната си лихва със 125 базисни пункта от юни насам. Нейните представители не оставиха много съмнения относно ново низходящо движение с четвърт процентен пункт на заседанието си през март, въпреки че не е толкова ясно какво ще се случи след това.

Нивото на инфлацията от 2,5%, отчетено през януари, поддържа курс към целта на ЕЦБ от 2%, която се очаква да бъде постигната в рамките на тази година. Но някои централни банкери  се тревожат за възходящите рискове от по-високи разходи за енергия и мита, докато други се притесняват, че слабата икономика на еврозоната може да доведе до растеж на цените под тази цел.

Панета казва, че разходите по заемите се доближават до неутралната лихва, ниво, което нито ограничава, нито стимулира икономиката. Той също така вижда повече негативни, отколкото възходящи рискове за инфлацията.

„В момента основният риск за инфлацията е слабата икономическа активност“, посочва Панета.

Икономически предизвикателства

Панета също така казва, че европейската икономика е изправена пред поредица от глобални предизвикателства, включително възможна търговска война със САЩ. За да подпомогнат засилването на растежа, държавите членки на еврозоната трябва да инвестират повече и по-ефективно.

„Европа се нуждае от това, което наскоро нарекох „Европейски договор за производителност“. Това не означава създаване на фискален съюз, въвеждане на министър на финансите на ЕС или установяване на механизми за систематични трансфери между страните“, изтъква той. „Това по-скоро включва създаване на обща разходна програма“.

Миналата година италианската икономика се колебаеше, като нарасна само с 0,5% или с 0,7%, ако се коригират календарните ефекти, посочва Панета. Това изостава от прогнозата на правителството за 1% ръст. Централната банка на страната обаче очаква икономиката да „възобнови своята експанзия през следващите месеци“, подчертава Панета.