Тази година ЕЦБ ще се сблъска с най-големите кадрови промени от 2019 г. насам

Европейската централна банка (ЕЦБ) ще навлезе в нова фаза на непредсказуемост, тъй като мандатът на седем от нейните 26 висши представители, определящи лихвените проценти, изтича през декември. Това ще доведе до най-голямото кадрово сътресение от 2019 г. насам, пише Bloomberg.

Сред тях е гуверньорът на Нидерландската централна банка Клаас Кнот, дългогодишен член на Управителния съвет, както и няколко бивши финансови министри, ветерани от дълговата криза в Европа. Техният опит може да липсва на финансовата институция, докато дебатите около бюджетите във водещите икономики от региона отново са напрегнати, а водената от президента на САЩ Доналд Тръмп търговска война тепърва се разгръща.

След най-тежкото ускоряване на инфлацията в историята на еврозоната дори някои от тези, които успеят да бъдат преназначени, ще бъдат изправени пред изпитания. Латвийският гуверньор Мартинс Казакс, който беше преназначен в четвъртък за още пет години, беше в неизвестност, след като първият му мандат изтече през декември, а политиците в балтийската страна се опитваха - но в крайна сметка не успяха - да го заменят.

Висши представители на ЕЦБ с изтичащ мандат през 2025 г. Изображение: Bloomberg

Макар че радикална промяна на курса във Франкфурт е малко вероятна, наблюдателите на ЕЦБ ще имат по-трудна задача и балансът между „ястреби“ и „гълъби“* може да се промени.

„Тези промени идват във възможно най-неподходящия момент, тъй като паричният орган ще бъде изправен пред трудни решения тази година - икономическите перспективи се влошиха и могат да се влошат още повече с митата на Тръмп, а в същото време инфлацията все още е твърде ускорена“, коментира Карстен Бржески, ръководител на отдела за макроизследвания в ING. „ЕЦБ с до седем членове на Управителния съвет може да бъде по-склонна да прави грешки“, добави тя.

Последната порция данни от еврозоната обобщава предизвикателството пред ЕЦБ: брутният вътрешен продукт (БВП) не успя да се увеличи в края на 2024 г., докато инфлацията обърка анализаторите, като се ускори през януари.

Инфлацията в еврозоната неочаквано се ускори през януари. Изображение: Bloomberg

Централните банкери остават уверени, че през следващите месеци потребителските цени ще се понижат до целевото равнище от 2%, и планират да продължат с облекчаването на паричната политика, което вече доведе до намаляване на депозитната лихва от 4% в средата на 2024 г. до 2,75%. Но докъде ще стигнат те, не е ясно, а новите участници в процеса могат да направят пътя и целта по-трудни за разпознаване.

„Когато към Управителния съвет се присъединят нови членове, не става ясно веднага каква е тяхната позиция. В началото те често не дават ясни сигнали“, казва Яри Стен, главен европейски икономист в Goldman Sachs. „По-мъглявите насоки правят по-трудно точното прогнозиране“, добавя експертът.

Пример за това е испанският гуверньор Хосе Луис Ескрива. След като пое поста си през септември, той известно време се въздържаше от публични изявления въпреки огромните си познания в областта на паричната политика като икономист както в централната банка на собствената си страна, така и в ЕЦБ.

Много анализатори твърдят, че сегашната траектория на намаляване на разходите по заемите е ясна и че въпреки смяната на кадри приемствеността в ЕЦБ е гарантирана, още повече че нито една от персоналните промени няма да засегне влиятелния Изпълнителен съвет.

„ЕЦБ е добре защитена по отношение на вземането на решения и независимостта“, заявява Анатоли Аненков, икономист в Societe Generale. „В този смисъл институцията е по-важна от човека“, посочва той.

Дори и така, след „автопилотното“ намаляване на лихвените проценти през януари и март старши икономистът на HSBC Фабио Балбони смята, че „през пролетта нещата могат да се разгорещят“, тъй като „ястреби“ и „гълъби“ ще се борят за позиции.

Един от дебатите, който изглежда ще се засили, е за т.нар. неутрален лихвен процент, който нито ограничава, нито стимулира икономическия растеж. Мненията по въпроса къде се намира това теоретично ниво се различават.

Това прави важни потенциалните колебания в баланса, като четирима от седемте членове на Управителния съвет - включително Кнот и австриецът Роберт Холцман - са склонни към „ястребово“ отношение. Последният ще бъде заменен от министъра на труда и икономиката Мартин Кохер, който рядко е коментирал паричната политика, освен че е приветствал усилията на ЕЦБ за борба с инфлацията.

Промените могат да забавят реакциите на Европейската централна банка, ако Доналд Тръмп изпълни търговските си заплахи срещу Европейския съюз (ЕС), посочват анализаторите.

Други, които вероятно ще се разделят с финансовата институция, са португалецът Марио Сентену и финландският му колега Оли Рен, който беше комисар на блока по време на кризата с държавния дълг. Последният обаче изглежда има по-добри перспективи да остане.

Налице е и друго притеснение - в Управителния съвет влизат твърде много политици, което може да изправи пред изпитание независимостта на ЕЦБ. Председателят на централната банка Кристин Лагард неотдавна подчерта, че е важно да може да се действа без политическа намеса, когато икономическият фон е нестабилен.

„Наложително е централните банки да разполагат с независимост, за да могат да изпълняват своите задължения пълноценно“, каза тя.

Все пак надеждите са, че ЕЦБ ще приеме тазгодишните кадрови промени с лекота, като инвеститорите все още са силно фокусирани върху данните, а не върху конкретните личности, когато правят залозите си за движението на лихвените проценти.

Тази година обаче може да бъде само загрявка преди по-значимите сътресения, които ще се случат през 2026 и 2027 г. През този период ще изтече не само мандатът на Лагард, но и на вицепрезидента Луис де Гиндос, главния икономист Филип Лейн и гласовития член на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.