Китай увеличава стимулите, за да предпази икономиката си от невиждани от един век промени

Китай обяви нови фискални стимули, като смята да положи по-големи усилия, за да повиши потреблението като средство за затвърждаване на пътя на икономиката към целта за растеж от около 5% тази година на фона на ескалиращата търговска война със САЩ, предава Ройтерс.

В реч при откриването на годишното заседание на китайския парламент премиерът Ли Цян предупреди, че „невиждани от един век насам промени се случват в света с по-бърз темп“. „Все по-сложната и сурова външна среда може да окаже по-голямо въздействие върху Китай в области като търговия, наука и технологии“, отбеляза Ли.

Търговската война с администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп заплашва да засегне икономическото бижу на Китай, обширния му промишлен комплекс, в момент на вяло търсене от домакинствата и сътресения в задлъжнелия имотен сектор. Това прави икономиката на Китай все по-уязвима.

Китайските държавни ръководители са подложени на все по-голям натиск да въведат политики, които слагат повече пари в джобовете на потребителите, за да отблъснат дефлационния натиск и да намалят зависимостта на втората по големина икономика в света от износа и инвестициите за растеж.

Подкрепата за потреблението заемаше по-видно място в речта на Ли в сравнение с предишни години, коментират анализатори и отбелязват по-слабия акцент върху „нови производствени сили“, термина на Китай за инвестиции в модерна промишленост и технологичен напредък.

„За първи път повишаването на потреблението е издигнато до топ приоритет сред големите задачи през 2025 г., измествайки технологиите от обичайната им ръководна позиция“, коментира Тили Джан, технологичен анализатор в Gavekal Dragonomics. „Това не е завой от предишната промишлена политика, а е стремеж към по-балансирана макроикономическа рамка“, допълва Джан.

Ли призна, че „особено потреблението е вяло“ и отбеляза „натиска върху създаването на работни места и ръста на доходите“ в реч, в която очерта и ключовите икономически цели за 2025 г.

Китай ще се стреми към растеж от около 5% и бюджетен дефицит от близо 4% от БВП. Ли заяви още, че Пекин ще емитира ултрадългосрочни специални държавни облигации в размер на 1,3 трлн. юана (179 млрд. долара) тази година спрямо 1 трлн. юана през 2024 г. Местните власти ще могат да емитират специален дълг в размер на 4,4 трлн. юана спрямо 3,9 трлн. юана миналата година.

Отделно Пекин планира да емитира специален дълг за 500 млрд. юана, за да рекапитализира големите държавни банки.

От средствата, обявени на Общокитайското събрание на народните представители, 300 млрд. юана ще подкрепят разширената неотдавна програма за субсидиране на потребителите за електромобили, домакински уреди и други стоки.

Разходите на домакинствата в Китай са под 40% от БВП, с около 20 процентни пункта под глобалното средно равнище. За сметка на това инвестициите са с 20 пункта нагоре.

Ли обеща да работи за заличаване на пропастта между предлагането и търсенето и да въведе фискални реформи за подобряване на приходите на местните власти и за ситмулиране на потреблението. Той не посочи график за тези цели.

Повишението на социалните разходи изглежда слабо. Ли говори за увеличение с 20 до 143 юана на минималната пенсия, която е от полза основно за фермерите, допълнителни 30 юана на човек под формата на субсидия за здравна осигуровка и увеличение с пет юна на субсидиите за основни здравни услуги.

Без да разкрива подробности, Ли обеща също да осигури субсидии за отглеждане на деца и за развиване на грижи за възрастните хора във връзка със задълбочаващата се демографска криза в Китай.

Извън икономиката Ли заяви, че Китай ще „придвижи твърдо“ стремежа за „обединение“ с Тайван и в същото време се противопостави на външна намеса. Той изрази намерение да работи с обикновените тайванци за постигане на целта за подмладяване на китайската нация.

„Ще придвижим твърдо каузата за обединение на Китай и ще работим с китайците в Тайван, за да постигнем славната цел за подмладяване на китайската нация“, написа Ли в годишния си работен доклад до парламента на Китай.

В работния си доклад миналата година Ли повтори призива за „обединение“ с Тайван и добави акцент, че страната трябва да бъде „твърда“ в действията си, като се отказа от определението „мирно“, използвано в предишните доклади.

Китай не се е отказал от използването на сила за връщане на Тайван под свой контрол. На фона на геополитическото напрежение между Китай и САЩ и засиления натиск на президента Доналд Тръмп върху Пекин, включително чрез мита, Китай заяви, че се противопоставя на „външна намеса“ по проблема с Тайван. Той заяви, че е ангажиран с мирна външна политика, „за да се противопоставим на хегемонията и политиката на силата, както и на едностранния подход и протекционизма във всичките му форми“.

Китай повиши също разходите си за отбрана със 7,2% тази година, същото увеличение като в предходните две години, в усилията на Пекин „да опази твърдо“ националната си сигурност, пише CNBC.

В официален документ на правителството, който трябва да бъде разпространен в парламента, Китай предложи бюджет за национална отбрана в размер на 1,78 трлн. юана (244,99 млрд. долара) за фискалната 2025 г.

Повишеният бюджет за отбрана, много над целта за растеж на икономиката на Китай за тази година от около 5%, е обявен в момент, когато западните правителства се стремят да увеличат военните си разходи, за да подкрепят собствената си сигурност.

Китай остава на второ място в света сред страните с най-големи военни разходи след САЩ, които определиха бюджет за отбрана в размер на 850 млрд. долара за 2025 г.

Отделно от това разходите за държавна сигурност в Китай тази година бяха увеличени със 7,3%, показва официалният документ. Това е рязък ръст спрямо повишението с 1,4% миналата година.