Редкоземните метали за САЩ са главоболие, а не спешен случай

През 50-те години на миналия век САЩ се притесняваха за доставките на живак, тъй като течният метал беше ключът към захранването на уоки-токитата, използвани по време на Корейската война. През 80-те години анализаторите предупреждаваха, че недостигът на суровини, които да се противопоставят на петролния шок на ОПЕК, може да подкопае арсенала на страната в Студената война. Днес опасенията са, че Китай завладява пазара на литий и кобалт, които са необходими за производство на батерии с голям капацитет.

Паниката през годините неизбежно е повлиявала на политиката, дори и някои по-хладнокръвни гласове да носеха известно успокоение. Което ни води до настоящата администрация на САЩ, пише в материал колумнистът на Bloomberg Хавиер Блас.

Доналд Тръмп прикрива имперските си амбиции за Украйна и Гренландия с желанието да експлоатира техните редки метали. Само този месец Белият дом обяви няколко указа за т. нар. критични метали. Ако прочетете какво е подписал Тръмп, ще си помислите, че корпоративна Америка е в криза на доставките, което я лишава от ключови компоненти за производство на електрически автомобили, изтребители и суперкомпютри, отбелязва анализаторът.

Според него обаче реалността е много различна. Може да се разчита на пазарните сили, а не на правителствена намеса, за разрешаване на въпроса с недостига. Първо, защото свързаните разходи са малки – суми, каквито ведомството за правителствена ефективност на Илон Мъск "яде за закуска". Най-лошите предупреждения са свързани с металите с годишен внос за няколко десетки милиона долара, а не милиарди. Второ, защото американските компании са демонстрирали неведнъж, че могат да променят своите продукти така, че да отговарят на съответните доставки на суровини. И трето, защото САЩ все още имат много съюзници (или поне търговски партньори), желаещи да доставят необходимото. Само шепа суровини са наистина доминирани от Китай и нито един от тях не е наистина от ключово значение.

Под ключов се има предвид, че дефицитът би се оказал пагубен за икономиката и би подкопал националната сигурност. Но това не е критично важно значение в настоящия контекст. Разбира се, няколко индустрии ще претърпят известни проблеми – и ще са необходими по-високи цени – ако доставките, да речем, на кобалт, молибден, редкоземни метали или литий бъдат прекъснати.

"Дали някой друг би забелязал? Съвсем не. В повечето случаи проблемите ще бъдат краткотрайни", пише Блас и призовава да наричаме нещата с истинските им имена – нека говорим за метали „главоболие“, а не за „критични“ метали. "Какъв обаче е проблемът? Това не звучи толкова секси", коментира още анализаторът. 

Разбира се, ако сте в бизнеса с това да ви четат и градите бранд, каквито са аналитичните центрове и лобистите, най-лошото заглавие за брошура, изследователска статия – или, не дай си Боже, коментарен текст – е това, което заключава, че „всичко е наред“. Със същия успех може да напишете „моля, не четете това“ и да си се приберете вкъщи, допълва той.

Според кометара това просто не грабва окото: "Вместо това влиятелните личности на днешния ден ще се съсредоточат върху най-лошия възможен сценарий: Армагедон с веригата за доставки. Кога ще настъпи недостигът на критични суровини? „Скоро“. Колко лошо ще е положението? „Тежко“ звучи подходящо, но най-добре е да се каже „разрушително“. Какво и кой ще бъде засегнат? Посочвайте всичко и всички, но ако наистина искате да ви четат в Белия дом – а това е задължително – споменете „национална сигурност“. Какъв е въпросната суровина? Изберете най-неясния елемент от периодичната таблица и го наречете „критичен“, „стратегически“ или още по-добре „рядък“.

The Heritage Foundation, мозъчен тръст във Вашингтон, близък до администрацията на Тръмп, изготви документ през декември 2024 г., предупреждаващ за потенциален недостиг на ключови суровини, застрашаващ отбранителната индустрия. По ирония на съдбата документът звучи много като подобен текст на мозъчния тръст, публикуван през 1981 г., когато също се предупреждава за недостиг. Друг вашингтонски мозъчен тръст, Центърът за стратегически и международни изследвания, публикува свой доклад, предупреждавайки за „императив за националната сигурност“ при ключовите суровини като литиево-железния фосфат. Ние можем да знаем какво американските инженери ще измислят, но можем спокойно да предположим, че ще се опитат да заменят всичко, което е в недостиг и е скъпо.

След като прочетох множество доклади за ключови метали, обхващащи почти 75 години, мога да открия още няколко модела, по-специално един: Касандрите са склонни да залагат срещу американската инженерна мисъл, пише още Блас. Отново и отново те приемат, че американските компании няма да открият новаторски изход от главоболието, свързано с металите. Но точно това правят инженерите всеки път. Да вземем батериите: химията постоянно се променя, от живака през 50-те години на миналия век до прекомерното разчитане на кобалта в началото на новото хилядолетие и до новите формули днес, използващи други метали.

Забележително е също колко малко вяра имат съмняващите се в мотива за печалба. Високите цени са лек за високите цени. Ако имат икономически стимул, минните компании ще претърсят планетата за нови източници, балансирайки отново пазара с течение на времето. Вижте кобалта и лития: високите цени отпреди няколко години доведоха до пренасищане. Основният проблем с много от ключовите метали е, че те са твърде евтини и следователно малцина могат да се конкурират с Китай и шепата други страни производителки. Ако цените се увеличат, и предлагането ще дойде.

Да се ​​надяваме, че по-хладнокръвните умове ще надделеят, оставяйки невидимата ръка на пазара да излекува главоболието; защото ключовият проблем с металите е точно това – главоболие.