От изтребители до пръти на ядрени реактори и смартфони, редкоземните минерали са жизненоважни за широк спектър от продукти. Докато геополитическото и търговското напрежение нараства, доминирането на Китай както в добива, така и в преработката показва, че тези нишови метали са се превърнали в тояга, която Пекин може да използва срещу други страни, пише Bloomberg.
В отговор на митата, наложени от Вашингтон, Пекин добави седем редкоземни елементи към своя списък за контрол на износа. Въпреки че металите всъщност са широкоразпространени в земната кора, трудно може да ги открием в концентрирани находища. За тях е характерна нуждата от многоетапен процес за изолиране на отделни елементи - и Китай контролира не само добива, но и по-голямата част от глобалния рафиниращ капацитет.
Междувременно САЩ нямат почти никаква способност за обработка на въпросните метали, показва анализ на консултантската фирма Project Blue.
Пекин казва, че установява контрол, тъй като металите се използват в авангардни технологии, както и за мощни магнити и затова се считат за предмети с двойна употреба - което означава материали за цивилни, но и за военни приложения.
„Тези продукти и елементи пряко влияят върху развитието на ключови технологии и редица индустрии на други големи пазари“, коментира Дейвид Мериман, директор по анализите в Project Blue. „Това засилва ролята на Китай при всякакви преговори“ , добавя той.
Bloomberg представя всички седем метала, които присъстват в списъка на Пекин:
Тербий
Този мек, сребрист метал намира приложение в електрически крушки, като същевременно дава възможност за ярки цветове на дисплеите при смартфоните, посочва Кралското дружество по химия. Елементът добавя температурна устойчивост на магнитите, използвани в самолети, подводници и ракети. Това е „един от най-трудните елементи за набавяне “, тъй като съставлява по-малко от 1% от общото съдържание на редкоземни елементи в повечето находища, изтъква Министерството на отбраната на САЩ.
Китай изнася до 85% от своя тербий за Япония, докато в списъка с дестинации влизат още Южна Корея и САЩ.
Китай доминира при производството на редкоземни метали. Графика: Bloomberg
Итрий
Итрият се използва за лечение на рак на черния дроб и в производството на лазери за стоматологични и медицински операции. Той също така увеличава здравината на сплавите, а неговата устойчивост на топлина и удари го прави идеален за високотемпературни свръхпроводници.
Итрият се добива в мината Mountain Pass в Калифорния, като суровината се изнася за преработка, тъй като в САЩ няма функционираща рафинерия. Около 93% от вноса на съединения на итрий за американската индустрия идват от Китай през последните години, изтъква Геоложката служба на САЩ.
Диспросий
Името на този светъл метал произлиза от гръцката дума δυσπρόσιτος – „недостъпен“.
Устойчив на високи температури, диспросият се използва главно в сплави за магнити, които после намират приложение в двигатели или генератори. Металът е особено важен за прехода към чиста енергия, тъй като магнитите се използват във вятърни турбини и електрически превозни средства. Форма на диспросий може също да се използва в контролните пръти на ядрени реактори, тъй като металът лесно абсорбира неутрони.
Китай доставя над половината от своя диспросий за Япония и около една десета за Южна Корея, докато само 0,1% от износа е насочен към САЩ. Австралийската Lynas Rare Earths Ltd. се очаква да разшири завода си в Малайзия тази година, за да произвежда диспросий и тербий.
преди 1 месец Относно коментар 1: Русия също ограничи износа на редки елементи (отдавна) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 месец Браво на Китай само когато отвърнеш на удара с асиметричен удар тогава Англосаксонците те вземат на сериозни и те уважават . Не като оня самоувереният Путин който досега не е въвел нито една санкция или да е навредил на някоя страна помагаща на Украйна с оръжие и боеприпаси . Освен да се усмихва като последният ид..от и да маха с ръка друго нищо не може да се очаква от него . отговор Сигнализирай за неуместен коментар