Раждаемостта в света спада безпрецедентно и доходите не са единственият фактор за това

Намрата Нангия и съпругът ѝ обмисляли идеята да имат още едно дете, откакто се родила дъщеря им, която в момента е на пет години, пише ВВС. Но винаги се връщали към един и същи въпрос: „Можем ли да си го позволим?“.

Тя живее в Мумбай и работи във фармацевтичния сектор, а съпругът ѝ – в компания за гуми. Но разходите за отглеждане на едно дете вече са непосилни – училищни такси, училищен автобус, уроци по плуване, дори посещението при личния лекар е скъпо.

Положението било различно, докато Намрата растяла. „Просто ходехме на училище, без извънкласни занимания, но сега трябва да изпращаме децата си на плуване, на рисуване, трябва да видим какво друго могат да правят“, споделя тя.

Според нов доклад на Фонда на ООН за населението (UNFPA), агенцията на ООН за репродуктивни права, положението на Намрата се превръща в световна норма.

Агенцията зае най-твърдата си позиция досега относно спада на раждаемостта, като предупреди, че стотици милиони хора не са в състояние да имат толкова деца, колкото биха искали, и посочи като някои от причините за това непосилните разходи за отглеждане на деца и липсата на подходящ партньор.

UNFPA е провела проучване сред 14 хил. души в 14 страни относно намеренията им за раждане на деца. Една пета от анкетираните са заявили, че не са имали или че не очакват да имат желания брой деца.

Изследваните страни – Южна Корея, Тайланд, Италия, Унгария, Германия, Швеция, Бразилия, Мексико, САЩ, Индия, Индонезия, Мароко, Южна Африка и Нигерия, съставляват една трета от световното население.

Те са комбинация от страни с преобладаващо ниски, средни и високи доходи на населението и страни с ниска и висока раждаемост. UNFPA е анкетирала млади хора и такива, които вече са преминали репродуктивната си възраст.

„Светът започна безпрецедентен спад на раждаемостта“, казва д-р Наталия Канем, директор на UNFPA.

„Повечето от анкетираните искат да имат две или повече деца. Раждаемостта спада до голяма степен, защото много хора се чувстват неспособни да създадат семейството, което желаят. И това е истинската криза“, допълва тя.

„Да наричаме това криза, да казваме, че тя е реална. Мисля, че това е промяна“, казва демографът Анна Роткирх, която е изследвала намеренията за раждаемост в Европа и консултира финландското правителство по демографската политика.

„Като цяло идеалните равнища на раждаемост по-често не се достигат, отколкото се надвишават“, отбелязва тя. Роткирх е проучила подробно този въпрос в Европа и се интересува от отражението му в световен мащаб.

Тя също така била изненадана от факта, че толкова много от анкетираните на възраст над 50 години (31%) са заявили, че имат по-малко деца, отколкото биха искали.

Анкетата, която е пилотна за изследване в 50 страни по-късно тази година, е ограничена по обхват. Когато става въпрос за възрастови групи в рамките на страните, например, размерът на извадките е твърде малък, за да се направят заключения.

Но някои от изводите са ясни. Във всички страни 39% от анкетираните са заявили, че финансови ограничения са им попречили да имат дете. Най-висок процент на отговорилите по този начин е регистриран в Южна Корея (58%), а най-нисък – в Швеция (19%).

Общо само 12% от хората са посочили безплодие или затруднения за зачеване като причина да нямат толкова деца, колкото биха искали. Но този процент е по-висок в страни като Тайланд  (19%), САЩ (16%), Южна Африка (15%), Нигерия (14%) и Индия (13%).

„За първи път ООН наистина се ангажира изцяло с проблемите на ниската раждаемост“, казва проф. Стюарт Гител-Бастен, демограф в Хонконгския университет за наука и технологии.

Доскоро агенцията се съсредоточаваше предимно върху жените, които имат повече деца, отколкото биха искали, и върху „неудовлетворената нужда“ от контрацепция.

Все пак UNFPA призовава за предпазливост в отговор на ниската раждаемост.

„В момента наблюдаваме много реторика за бедствие, било то пренаселеност или намаляване на населението, което води до подобен преувеличен, а понякога и манипулативен отговор“, казва д-р Канем. „По отношение на опитите да се накарат жените да раждат повече или по-малко деца“, уточнява тя.

Преди 40 години Китай, Южна Корея, Япония, Тайланд и Турция се тревожеха, че населението им е твърде голямо. До 2015 г. обаче те вече искаха да стимулират раждаемостта, посочва д-р Канем.

„Искаме да се опитаме, доколкото е възможно, да предотвратим опасността тези страни да задействат панически политики“, казва проф. Гител-Бастен.

„Виждаме, че ниската раждаемост, застаряването на населението и стагнацията на населението се използват като извинение за прилагане на националистически, антимигрантски политики и консервативни политики по отношение на пола“, допълва той.

UNFPA е установила, че още по-голяма пречка от финансите пред създаването на деца е липсата на време. За Намрата в Мумбай това е истина.

Тя заделя най-малко три часа на ден за пътуване до офиса и обратно. Когато се прибере вкъщи, е изтощена, но иска да прекара време с дъщеря си. Семейството ѝ не спи много.

„След работния ден като майка, разбира се, изпитвам вина, че не прекарвам достатъчно време с детето си. Затова ще се съсредоточим само върху едно“, казва Намрата.