Ще объркат ли картофите сметките на Кремъл за вече разклатената икономика?

През май цената на килограм картофи от новата реколта в Русия достига 120 рубли (1,53 долара). Това е три пъти повече спрямо миналата година, когато цената им беше 43 рубли, пише Ройтерс. За повечето развити икономики това едва ли е такъв проблем, но за Русия скъпите храни могат да объркат плановете на правителството - цената на храните формира 40% от инфлацията, а в последните месеци те поскъпват непрекъснато.

Данните на Министерството на финансите за първите пет месеца на 2025 година показват, че инфлацията е висока на фона на продължаващ ръст на дефицита, достигащ 3,4 трлн. рубли (42,7 млрд. долара), или 1,5% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това означава, че за пет месеца вече почти е достигнат дефицитът, предвиден за цялата 2025 година. Преди месец финансовото министерство актуализира бюджета и увеличи дефицита трикратно - до 3,8 трлн. рубли. Причината е намаляването на цената на петрола - приходите от търговията с петрол и природен газ намаляват с 14% до 4,24 трлн. рубли. Разходите продължават да се увеличават - с 21% до 18,1 трлн. рубли.

Министърът на селското стопанство Оксана Лут е оптимист, че реколтата тази година ще бъде добра и поне инфлацията ще започне да се забавя още през юли, допълва още Ройтерс. Руските фермери обясняват, че причините за скъпите храни са комплексни - лошото време - студ и суша през пролетта, скъпите горива и торове, липсата на техника за обработване на земята, както и увеличените разходи за заплати. Заради войната много сектори все по-трудно намират работници - властите обясняват, че руската армия привлича по 40 хил.- 50 хил. доброволци всеки месец с обещания за големи бонуси и заплати, преференциални лихви и други социални придобивки.

Военната индустрия предлага и високи заплати и така много сектори като селското стопанство остават без работна ръка. Скъпите храни изглеждат проблем основно за руснаците с по-ниски доходи.

Данните на Центъра за макроикономическите анализи и краткосрочни прогнози, чийто основател е днешният министър на отбраната Андрей Белоусов и в момента се ръководи от брат му Дмитрий, също показват, че забавянето на инфлацията, на което се надява правителството, може да не е устойчиво. Според оценките на анализаторите покупателната способност на руснаците през първото тримесечие започва да се подобрява, но изключение правят традиционни за страната продукти като картофи, лук, ябълки, риба и млечни продукти.

Традиционно Москва се обръща към Беларус за внос на картофи, но тази година реколтата е лоша и там и дори президентът Александър Лукашенко, в знак на "добра воля", позволи вноса на някои селскостопански продукти от Европа. Русия и Беларус обвиняват ЕС, че ограничават търговията с техните селскостопански стоки, но всъщност Брюксел няма санкции срещу храни и индустрии, свързани с изхранването (например търговия с торове). В същото време Русия забрани вноса на храни от ЕС в отговор на санкции заради анексирането на Крим още през 2014 година.

В момента Русия решава кризата с картофите по същия начин, както и с маслото отпреди месеци с увеличен внос извън традиционните си доставчици. При маслото доставки идваха от Обединените арабски емирства (ОАЕ), с картофите решението е Египет, откъдето вносът расте три пъти.

От центъра отчитат още, че очакванията на потребителите са цените да продължат да растат, а възможността на компаниите да увеличават заплатите вече започва да се изчерпва, включително и на фона на ограниченото кредитиране.

В края на миналата седмица руската централна банка понижи лихвата, но минимално - от 21% до 20%, отбелязвайки забавянето на инфлацията до 9,7%. Според центъра на Белоусов някаква част от това забавяне може да е ефект от ограниченото кредитиране, а друга - на ограничено търсене на нехранителни стоки. Допълнителен фактор за спад на цените е и укрепване на руската рубла.