Как ЕС може да се защити при търговска война с Китай?

Европейската комисия (ЕК) засилва работата си за защита на производството на блока от рисковете от свръхпроизводство на Китай, докато произведените там стоки заливат пазара на Европейския съюз (ЕС) и заплашват хиляди работни места.

Данни от китайските митници показват, че през първите четири месеца на 2026 г. Пекин е натрупал търговски излишък в размер на 113 млрд. долара с ЕС в сравнение с 91 млрд. долара за същия период на 2025 г. Излишъкът се увеличава с 22 млрд. долара за 12 месеца, докато търговският дефицит на ЕС с Китай достига 359,9 млрд. евро през 2025 г.

Натискът върху Брюксел също нараства, тъй като през последните седмици Пекин многократно заплашва с ответни мерки заради няколко закона на ЕС, които ограничават достъпа до единния пазар за китайски компании, пише Euronews.

Наскоро Китай забрани на тези компании да взаимодействат с Комисията по разследвания на ЕС за чуждестранни субсидии.

За да се справи с китайския проблем и да се опита да възстанови равните условия, комисарите на ЕС ще обсъдят въпроса на 29 май. Какви възможности има Европа на масата?

Намаляване на зависимостта от китайски компоненти

Financial Times писа, че Комисията обмисля план за принуждаване на компаниите от ЕС да купуват критични компоненти от поне три различни доставчика. Идеята е да се определят прагове от около 30% до 40% за това, което може да се закупи от един доставчик, като останалата част трябва да бъде доставена от поне трима различни доставчици, не всички от една и съща държава.

Предложението бива отправено, след като Китай миналата година ограничи износа на редкоземни елементи и чипове, които са от решаващо значение за ключови индустрии на ЕС като зелените технологии, автомобилите и отбраната.

Мита за стратегически сектори

В своята стратегия за икономическа сигурност, представена миналия декември, Комисията казва, че ще представи нови инструменти до септември 2026 г. за засилване на защитата на промишлеността на ЕС от нелоялни търговски политики и свръхкапацитет.

„Ще се борим със зъби и нокти за всяко европейско работно място, за всяка европейска компания, за всеки отворен сектор, ако видим, че се отнасят несправедливо с тях“, коментира тогава еврокомисарят по търговията Марош Шефчович пред Euronews.

Решението за налагане на нови квоти и двойни мита върху световния внос на стомана, доминиран от китайски свръхкапацитет, вече бе договорено от страните от ЕС и Европейския парламент през април.

Сега химическата промишленост е в светлината на прожекторите. Китайският внос на химикали се увеличава с 81% за пет години. Химическият сектор на ЕС разчита и на износ в чужбина, включително към Китай, четвъртия експортен пазар на индустрията, което усложнява предприемането на мерки.

„Като експортно ориентирана индустрия европейската химическа промишленост генерира над 30% от продажбите си в чужбина. Това създава риск от ответни мерки от трети страни“, коментира пред Euronews Филип Зауер, търговски експерт в Cefic, лобистката група на европейската химическа промишленост.

Антидъмпингови или антисубсидийни мита върху вноса

Комисията може също така да налага мита на китайски компании, когато цените на вноса паднат под тези, на които се продават европейски продукти на вътрешния пазар. Тя може също така да разследва компании за получаване на несправедливи субсидии.

Разследванията обаче могат да отнемат до 18 месеца, а случаите се трупат в Генерална дирекция „Търговия“ на Комисията, която разполага само с около 140 служители.

Зауер казва, че между една трета и половината от всички текущи разследвания са свързани с химическия сектор.

Използване на инструмента за борба с принудата

Инструментът за борба с принудата е инструмент за ползване в краен случай – известен още като „търговска базука“, който може да се пусне в действие в случаи на икономически натиск от трета държава. Този инструмент би позволил на ЕС да наложи на Китай силни мерки, като например ограничаване на достъпа до лицензи или обществени поръчки в ЕС.

Използването му обаче би изисквало подкрепата на квалифицирано мнозинство от държавите членки, което не е гарантирано.

Германия се противопостави на митата, приети от ЕС през 2024 г. срещу китайските електрически превозни средства. Испанският премиер Педро Санчес, който е посетил Китай четири пъти за три години, също подкрепя по-тесни връзки с Пекин, като се стреми да осигури големи китайски инвестиции.

Обединяване на държавите членки

В същото време Брюксел е изправен пред риска стратегията му да срещне значителна съпротива от националните правителства. Държавите членки на ЕС остават разединени относно това как да подходят към Китай, което от своя страна би могло да позволи на Пекин да настройва столици една срещу друга.

Подобни различия вече се появяват в сектора на информационните и комуникационните технологии, където ЕС предложи нов механизъм, изискващ постепенно премахване на т.нар. високорискови доставчици, като Huawei и ZTE, в стратегически индустрии.

Предложението, включено в преработения Закон на ЕС за киберсигурност, предизвиква противоречия сред няколко европейски правителства, най-вече Испания и Германия, които отдавна работят с китайско оборудване, дълбоко вградено в тяхната цифрова инфраструктура.

Тази стратегия за намаляване на риска също така предизвиква финансови опасения, тъй като китайските доставчици са склонни да предлагат по-ниски цени от европейските алтернативи като Ericsson и Nokia, отчасти защото са публично субсидирани от Пекин.

Европейските телекомуникационни оператори поискаха от ЕС финансова компенсация за подмяна на китайското им оборудване по примера на американската програма „remove and replace“. Само че нито ЕС, нито националните правителства изглеждат склонни да отпуснат парите.

С други думи, пълното отделяне на ЕС от Китай може да има висока политическа и икономическа цена. Дали европейските страни са готови да я понесат, предстои да видим.