Руската икономика отчита ръст за полугодието, но пукнатините вече трудно могат да се скрият

След четири години и половина пълномащабна война с Украйна Русия се превърна в икономика на две скорости. Който има късмет и работи в завод за танкове, тогава всичко е наред. В противен случай хората се сблъскват с проблеми, коментира пред CNBC Алекс Коляндр, директор за Европа в консултантската фирма Eurasia Group.

Военната икономика на Русия е поставена на по-остър фокус през последните седмици заради атаките на Украйна с дронове с голям обсег срещу петролни рафинерии и складове за доставка.

Въпреки че данните отново не оправдаха очакванията и отчитат бавен икономически растеж, анализатори казват, че това маскира проблеми, като например зависимостта на Кремъл от военни разходи, по-високи данъци и субсидирано банково кредитиране.

Икономистите се питат дали това ще накара Русия да се откаже от войната. Коляндр предупреждава, че влошаващата се икономика всъщност може да стимулира президента Владимир Путин да ескалира конфликта.

Руското посолство в Лондон и руското външно министерство не са отговорили на искането на медията за коментар.

Според Коляндр Кремъл може да балансира сметките с някои „счетоводни акробатики“, но икономическите му проблеми „няма да изчезнат и се натрупват“. „Това вече започна, чрез инфлацията, чрез забавянето на невоенната икономика, чрез по-високите лихвени проценти“, посочва той.

Два забележителни показателя за руската икономика

За първи път от 2023 г. насам руската икономика се връща към растеж в периода април-юни. Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната нарасна с 1,3% на годишна база през второто тримесечие, сочат официалните данни.

През първата половина на годината БВП се разширява с 0,6%. Данните за второто тримесечие надминаха прогнозите на правителството и централната банка.

Статистиката сочи, че държавните разходи за индустриално-военния комплекс и неотдавнашното покачване на цените на петрола и газа са помогнали за поддържането на руската икономика по време на войната.

Чарлз Личфийлд, директор по икономически прогнози и анализи в Центъра за геоикономика на Атлантическия съвет, коментира, че най-добрите показатели за разбиране на това, което се случва, са дефицитът и инфлацията.

„Те са на път да удвоят дефицита, който имаха през 2025 г., а той вече беше двойно по-голям от този, който имаха през 2024 г.“, казва Личфийлд, като подчертава ниските енергийни приходи на страната, въпреки по-високите цени на изкопаемите горива през последните месеци.

През първата половина на 2026 г. приходите от петрол и газ на Русия са на 64% от нивото в сравнение със същия период преди две години. Продължителните украински удари с дронове засегнаха руските рафинерии, а по-строгите западни санкции започнаха да оказват влияние. Сред тях са по-ниският таван на цените на петрола на Европейския съюз (ЕС) и мерките, насочени към руския сенчест флот.

„Що се отнася до инфлацията, те успяха да я намалят до целта от 4% в края на миналата година, което беше голямо постижение, предвид целия вътрешен и външен инфлационен натиск, но изглежда, че това няма да продължи“, допълва Личфийлд.

Какво говорят покупките на руснаците за икономиката

По-рано през годината най-големият търговец на дребно в страната коментира, че гражданите все повече преминават към евтини хранителни продукти и хранителни марки.

„Наскоро забелязахме, че потреблението на бисквитки се е увеличило – почти два пъти и половина“, казва президентът на X5 Group Екатерина Лобачева пред RBC News през април, според превод на The Moscow Times. „Това е нещо сладко, малка наслада, но по-евтино от шоколад и други сладкарски изделия“, добавя тя.

На въпроса какви лостове може да използва Кремъл, за да смекчи ситуацията, Личфийлд посочва, че руското правителство може да обложи петролните и газовите компании с повече данъци, отколкото предполага настоящият данъчен кодекс, да се опита да вземе пари назаем или потенциално да мобилизира половината от резервите на централната банка, които остават извън обхвата на западните санкции.

Наред с приблизително 300 млрд. долара, замразени след началото на войната, се смята, че руската централна банка има около 300 млрд. долара резерви или в Русия, или в юрисдикции, които не са под санкции. Парите технически биха могли да бъдат използвани за запълване на някои фискални дупки, пояснява Личфийлд, въпреки че това би могло да подкопае доверието в ангажимента на централната банка за борба с инфлацията.

Според Личфийлд Русия няма да прекрати войната по икономически причини въпреки натиска, пред който е изправена.

Елина Рибакова, старши сътрудник в Института за международна икономика „Питърсън“, също казва, че руската икономика е малко вероятно да принуди Кремъл да прекрати войната, когато получава тласък от по-високите цени на петрола, защото руският президент Владимир Путин е заложил много на нея.

„Трябва да стане много по-тежко“, коментира Рибакова пред CNBC, като добавя, че заради войната в Близкия изток цените на петрола са по-високи. Същевременно разговорът би бил различен, ако цените на нефта са по-ниски. Още през януари и февруари, преди началото на войната с Иран, руското правителство намекваше за преразглеждане на бюджета заради тогавашните цени.