Унгария не желае войски на НАТО на територията си

На фона на увеличаването на руските войски по границата с Украйна Унгария, която е член на НАТО и ЕС, не желае да има войски на алианса на своя територия. „Не се нуждаем от допълнителни войски на територията на Унгария", заяви унгарският външен министър Петер Сиярто пред европейския информационен канал Euronews в сряда вечерта. На изток Унгария граничи директно с Украйна.

Сиярто добави, че страната му не е съгласна с разполагането на войски на алианса в Унгария. Причината за това е, че „в страната вече има войски на НАТО, а именно унгарската армия". Тази армия е в „подходящо състояние", за да гарантира сигурността 

Унгарският премиер Виктор Орбан, който е десен националист, поддържа приятелски отношения с Русия и нейния президент Владимир Путин. И едва миналата седмица Орбан го посети, а основната тема бяха доставките на руски газ.

В същото време Орбан искаше посещението му в Москва да бъде възприето като „мирна мисия". Но засега поне не е ясно до каква степен това посещение е допринесло за намаляване на напрежението в Украйна. Орбан управлява Унгария от почти дванадесет години. Той е критикуван в ЕС за разрушаването на демокрацията и принципите на правовата държава в страната си.

Междувременно Естония все още очаква отговор от германското правителство на искането си за разрешение да достави артилерийски оръдия на Украйна. „Все още нямаме официален отговор от Германия относно гаубиците", заяви ръководителят на правителството Каяс Калас пред DPA в Талин преди посещението си в Германия.

Естония възнамерява да предаде на Украйна девет гаубици от старите запаси на ГДР, но членът на ЕС и НАТО се ангажира да получи съгласието на Германия, преди да ги предаде на трети страни. Това е необходимо, тъй като оръжията са били продадени първоначално на Финландия при определени условия, а след това са предадени оттам на Естония. 

„Всяка страна сама решава каква помощ да предложи на Украйна. Смятаме, че е много важно да помогнем на Украйна по всякакъв възможен начин", каза Калас и допълни: „Естония е готова да предостави оръжия и боеприпаси, за да помогне на Украйна да се защити от руската агресия в сътрудничество с нашите съюзници“.

„В момента единството ни в Европа е от решаващо значение. Трябва да имаме стратегическо търпение. Дипломацията ни ще има шанс само ако е подкрепена от надеждно възпиране и позиция на сила“, каза Кая Калас преди посещението си в Германия.

А според британски правителствени източници министър-председателят Борис Джонсън е поставил в готовност около 1000 военнослужещи за предстояща хуманитарна криза в Украйна в случай на руско нападение. В четвъртък Джонсън ще пътува до Брюксел и Варшава, за да обсъди военната подкрепа в рамките на конфликта с представители на НАТО и с президента на Полша Анджей Дуда и министър-председателя Матеуш Моравецки.

А в отговор на руските военни учения в Беларус украинските военни възнамеряват да започнат свои собствени десетдневни маневри този четвъртък. Наред с другото, ще се тренира боравене с безпилотни самолети, както и с ракети и противотанкови оръжия, доставени от чуждестранни партньори, както обяви преди няколко дни министърът на отбраната Алексей Ресников. Не е известно колко войници ще участват. От друга страна, в съседна Беларус този четвъртък е планирана да започне т.нар. активна фаза на руските военни учения, която ще продължи до 20 февруари.

В сряда правителството на САЩ разкритикува тези учения на север от Украйна като „ескалиращи действия". Правителството в Киев и Западът критикуват от седмици мащабното струпване на руски войски в близост до източната граница на Украйна.