Байдън с право бие тревога за демокрацията в Америка

Възрастта уврежда тялото, но освобождава езика. Американският президент Джо Байдън е доказателство и двете. Човекът, който изглежда наистина на 80 години, които ще навърши през ноември, е придобил разюзданата откровеност на старците, пише главният политически коментатор на Financial Times Джанан Гънейш.

Убежденията на Доналд Тръмп допринасят за „полуфашизма“, казва президентът на САЩ. Голяма част от Републиканската партия е заплаха за „основите на нашата република“. „На чия страна си ти?“, пита Байдън с яркия дуализъм, който преди избягваше в полза на междупартийната доброжелателност. Имаме - казват скандализираните, някои от които са либерали - президент разединител.

Не, той е просто реалист. Вярно е, че мизансценът на скорошната му реч във Филаделфия, на фон на американски морски пехотинци, беше странен. Той твърде често бъркаше антидемократите с тези, които са против Демократическата партия. Но речта не създаде разделение. Тя призна такова, което вече съществува. Алтернативата – насърчаване на националното единство – беше тествана до степен на унищожение. „Няма либерална Америка и консервативна Америка“, каза Барак Обама през 2004 г. Но всъщност има. „Нека се изслушваме едни други“, каза самият Байдън при встъпването си в длъжност, сякаш никой не се беше сетил за това преди. Тези неща вече няма да работят. Факт от американския живот от 90-те години насам е, че голямо малцинство от избирателите имат трудности да приемат легитимността на всеки президент демократ. Апелирането към фалшиво единение, докато това продължава, е несъстоятелно.

Такава е и идеята, че в собствената партия на Байдън има равен и противостоящ екстремизъм. Това беше другата линия на атака срещу речта му от Филаделфия: нейното предполагаемо лицемерие. Е, може би един ден демократите ще представляват риск с размера на Тръмп за американската политическа система. Тяхната отвореност към културната твърда левица е обезпокоителна. Нищо в историята на Америка (или пък на Германия или Франция) не предполага, че десните имат монопол върху политическото насилие. Засега обаче демократите са партия с единични диви активисти и нелепи идеи. Но това не е партия, чиито лидери са в противоречие с правилата на политическата игра. Същото не може да се каже за републиканците. Има момент, в който еднаквото отношение към двете партии преминава границата в посока нещо като нихилизъм.

Не можете да убедите хората, като им се карате, казаха на Байдън коментатори след Филаделфия. Вярно. Но тогава какво ги убеждава? Приятно е да си помислим, както правят някои, че ако той постъпва „правилно“ или афишира повече католицизма си, тъмночервената (твърдо републиканска – бел. прев.) Америка ще постигне „културно примирие“ с него. Разбира се, той управлява твърде вляво за избирателите, които се колебаят. Ами войнственото право? Същността ли е това, което ги разстройва? Обсадата на Капитолия се случи още преди Байдън да се закълне. Легитимността му беше поставена под въпрос преди още да е взел едно-единствено изпълнително решение. А президентът, който усети първия модерен изблик на десен гняв, Бил Клинтън, беше балансиращ бюджета южняк и ястреб по отношение на престъпността.

Хората ще положат героични усилия, за да обосноват популизма: да установят причината и следствието, още по-добре ако намерят решение. Първият победител в тази интелектуална дива гонитба беше теорията за легитимните икономически оплаквания. В медиите, около 2017 г., тя започна с хиляди гласове на посетители в заведения за хранене в западналия промишлен пояс от Ню Йорк до Средния Запад. (Не бяха ли изтърпели достатъчно?) Но това никога не можа да обясни защо проспериращите окръзи подкрепиха Тръмп или защо бедните бели останаха с него, след като той изразходи толкова много законодателен капитал за намаляване на данъците за хората с високи доходи.

По-вероятният отговор е (нали?), че една трета или повече от електората е просто недостижима. Ако е така, няма ли стойност в малко президентска откровеност относно мащаба на този проблем? Отскоро жестокият Байдън вижда нещата по-ясно от предишния политически галантен Джо, който демонстрираше сладникава вяра в насъщното единство на нацията. Ако речта му във Филаделфия беше шокираща, това беше така, защото идваше от човек, който някога беше толкова успокоен.

И все пак тя не беше достатъчно рязка. Той оневини „мнозинството“ републиканци откъм антидемократични импулси. Е, голямо мнозинство от гласоподавателите на Републиканската партия вярват, че изборите през 2020 г. са били измама. И немалко републиканци в Камарата на представителите гласуваха те да не бъдат признати.

Това, което се откроява в критиките към речта, не е нейната ярост, а невинността й. Допускането е, че маниерите и тонът все още могат да спасят положението: че един по-мек президент може да предотврати остра гражданска криза. Но ако това беше вярно, САЩ нямаше да са в това състояние. Десетилетия наред добронамерените лидери призовават към национално единство. През цялото това време обаче нацията се разцепваше. Престъплението на Байдън е, че спря да се преструва.