Защо италианският крайнодесен вирус заплашва политиката на Европа?

Онова, което се случва в италианската политика, често не остава само в Италия.

От фашизма до нацизма, от Берлускони до Тръмп, от вдъхновяващото тълпите Движение „Пет звезди“ до смущенията, предизвикани от социалните медии – Италия често се превръща в политическа лаборатория на либералните демокрации, пише редакторът на Bloomberg Рейчъл Сандерсън.

Затова мнозина се питат дали една победа на изборите в неделя от крайнодесните „Италиански братя“ и лидерката им Джорджа Мелони ще притегли Европа в нейна посока?

Сигналите вече сочат натам. През последното десетилетие крайнодесните и алтернативно десните политици стабилно излизат от сенките в Европа, където бяха изхвърлени от Втората световна война насам. Санитарният кордон, който ги държеше далеч от властта, се разпада. Възходът на радикалната антиимигрантска партия „Шведски демократи“, която финишира на второ място на вота миналия месец и може да се превърне в лидера на управляващата коалиция, е поредният сигнал за това нарушение.

На митинг тази седмица Мелони, която се е отдала на критики срещу имиграцията, абортите и това, което нарича LGBTQ лоби, казва, че се надява, че испанската крайнодясна партия Vox ще набере сила след успеха на „Италиански братя“. По-рано този месец партията ѝ се противопостави на предложение на Европейския парламент, с което да се обяви, че Унгария е станала „избирателна автокрация“ и вече не може да се смята за демокрация. Премиерът ѝ – Виктор Орбан, е „джентълмен, който спечели изборите няколко пъти според правилата“, каза Мелони по италианско държавно радио. В същото време тя не успява да разсее опасенията, че руска намеса е имала за цел да облагодетелства нейните изборни съюзници - „Лига“ на Матео Салвини и „Напред, Италия“ на Силвио Берлускони.

Победа на Мелони би отбелязала ярка промяна за Европа от технократска коалиция, водена от Марио Драги, която осигури стабилно – дори ефективно – управление от назначаването му през февруари 2021 г. Подхранвана от следпандемични заеми и безвъзмедна помощ на ЕС в размер на 260 млрд. евро до 2026 г., Италия бележи рядък икономически растеж. Очаква се икономиката да се разшири с 3% тази година след ръст от 6,5% през 2021 г. Това запази огромното дългово бреме на страната на ниво от около 150% от брутния вътрешен продукт.

Драги насърчи и либерални, атлантически политики, както и близки отношения с френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц, а и с американския държавен глава Джо Байдън. Макар че Мелони казва, че подкрепя ЕС и НАТО, подходът ѝ към САЩ клони към тръмписткото дясно. Заедно с Орбан тя говори на Конференцията за консервативно политическо действие тази година.

По ирония на съдбата политиките на Мелони у дома може да бъдат ограничени – първо от политическите ѝ врагове и после от икономическия натиск. След вота на 25 септември най-рано в средата на октомври може да бъде представена коалиция на президента Серджио Матарела. Караниците със Салвини, които бяха характерни за кампанията, вероятно няма да изчезнат особено ако Мелони отнеме значителен брой гласове от неговата „Лига“ и от „Напред, Италия“ на Берлускони.

Ако сформирането на крайнодясно правителство се окаже непостижимо, някои наблюдатели предполагат, че това от своя страна може да накара Матарела да търси други неизбран представител за министър-председател. Не е невъзможно да се представим Италия да се управлява от друго правителство, водено от технократ от Италианската централна банка дори ако Драги откаже. При всички положения слуховете по коридорите на парламента предполагат, че вече има очаквания дворецът Квиринал – а може би самият Драги – да има пръст в това Мелони да назначи финансов министър, който ще успокои пазарите.

Да не забравяме икономика. Макар че Международният валутен фонд през август отбеляза, че растежът се е „възстановил енергично“ от Covid-19, ефектът на войната в Украйна, инфлацията и недостигът на енергията ще ударят жизнените стандарти. Но тъй като разпределението на следпнадемичните средства на ЕС е жизненоважно, за да се подкрепи икономиката, има граница докъде може Мелони да си позволи сблъсък с Европа.

Вярно е, че голяма победа на „Италиански братя“ ще е напомняне за слабостта на Южна Европа, както и за проблемите с имиграцията, спадащата раждаемост, деиндустриализацията, бедността и младежката безработица, и то месеци, след като вниманието на света бе насочено върху уязвимостта на Източна Европа заради войната в Украйна. Европейската централна банка също обеща да удържи спредовете на дълга в Южна Европа.

Въпреки това „политиката на конфронтация на Италия означава, че ще бъде стресиращо да се управлява държавният дълг“, казва Паола Субачи, професор по международна икономика в Лондонския университет Queen Mary.

Най-голямото влияние на Мелони може да се усети в цяла Европа. В либералните кръгове в Рим вече има опасения, че кутията на Пандора със зараза ще бъде отворена от победа на Мелони. И тук историята учи. Преди три години, през септември 2019 г., седях в офиса на един от шефовете на най-големите компании в Италия и обсъждах риска за Европа от това, което тогава изглеждаше като неизбежното идване на власт на Салвини, пише авторката.

Той твърдеше, че урокът от историята не е, че Европа е в риск, когато Италия има крайнодесен лидер, а когато това прокарва пътя към такъв в Германия. Колкото и шокиращо да беше това твърдение на времето, днес аргументът звучи далновидно. Рискът за Европа може да не е самата Джорджа Мелони, а това как се разпространява влиянието.