В стремежа си да помогнат на хората европейските фискални власти може да засилят инфлацията

Таваните на сметките за електроенергия, отстъпките при горивата и евтините билети за обществения транспорт са само част от начините, чрез които европейските правителства се опитват да смекчат въздействието на нарастващите цени на енергията.

Въпреки че тези политики ще намалят цените в краткосрочен план, централните банкери от региона се притесняват, че те рискуват да стимулират търсенето и да тласнат лихвените проценти още нагоре в дългосрочен план, пише Мартин Арнълд, ръководител на франкфуртското бюро на Financial Times.

Напрежението между правителствата и централните банки се разгаря. Има, както каза Дарио Пъркинс, икономист от изследователската група TS Lombard, „противоборство между фискалната и паричната политика“.

„Централните банки искат да намалят търсенето, но правителствата искат да подкрепят доходите“, каза той.

След нахлуването на Русия в Украйна цените на енергията в региона скочиха. Европейската централна банка повиши лихвените проценти с безпрецедентен темп в отговор на това, като целта е да потисне търсенето, за да свали инфлацията в еврозоната от нейните рекордни стойности от повече от четири пъти над целта от 2 процента дори ако това означава изостряне на потенциалната рецесия тази зима.

В същото време правителствата от еврозоната обещават допълнителна фискална подкрепа - която според икономистите на Allianz вече е струвала на данъкоплатците почти 500 милиарда евро.

Ако тези фискални мерки са твърде щедри или широкообхватни, те ще повишат покупателната способност на потребителите и ще компенсират охлаждащия ефект върху търсенето от по-високите лихви – поддържайки инфлацията по-висока за по-дълго време в средносрочен план.

Планът на ЕС да събере 140 милиарда евро от данък върху свръхпечалбите в енергийния сектор, които да бъдат изразходвани за мерки за смекчаване на удара от високите цени, вероятно допълнително ще засили тази тенденция.

„Непрекъснатите фискални усилия ще направят работата на ЕЦБ много по-трудна, тъй като те ще задържат инфлацията по-висока за по-дълго време, следователно тя няма да се понижи толкова скоро, колкото се очакваше“, коментира Пиет Хайнес Кристиансен, главен стратег в Danske Bank.

Във Великобритания напрежението достигна точката на кипене. Новата икономическа стратегия на финансовия министър Куази Куартенг, която включва таван на цената на енергията на стойност 150 милиарда британски лири и намаляване на данъците в размер на 45 милиарда британски лири, финансирани чрез допълнителни заеми, предизвика разпродажба на пазарите на облигации, след като инвеститорите прецениха, че тя ще доведе до повече инфлация и ще изисква по-големи повишения на лихвите от страна на Английската централна банка (АЦБ).

АЦБ заяви наскоро, че ще оцени въздействието на плана върху търсенето, като същевременно напомни на всички нейната цел „да гарантира, че търсенето няма да изпреварва предлагането по начин, който води до повече инфлация в средносрочен план“.

Икономисти също така казаха, че законопроектът за климата, здравеопазването и данъците на американския президент Джо Байдън, в размер на 700 милиарда долара, е толкова вероятно да намали ценовия натиск, колкото и да го увеличи, въпреки че се нарича Закон за намаляване на инфлацията, като решението му да опрости студентски заеми за милиарди долари се очаква да предизвика повече инфлация.

ЕЦБ, в чийто регион фискалната политика се управлява от 19 различни правителства, има допълнителни притеснения. По-високите нива на държавния дълг могат да повишат заплахата от дългова криза и да я възпрат от повишаване на лихвите толкова, колкото е необходимо за справяне с инфлацията.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард изрази тези опасения, като каза, че всяка държавна подкрепа трябва да бъде „временна и таргетирана“, което „ограничава риска от подхранване на инфлационен натиск, като същевременно допринася за запазване на устойчивостта на дълга“.

Това е нова ситуация за Лагард, която многократно похвали „силния и координиран“ подход на фискалната и монетарната политики по време на пандемията от Covid-19, когато двете работеха заедно, за да се противопоставят на резкия икономически спад.

Някои икономисти се съмняват, че правителствата ще увеличат търсенето достатъчно, за да предотвратят рязък икономически спад, което ще облекчи инфлацията. Силвия Арданя, главен европейски икономист в Barclays, каза: „Степента на сегашното фискално облекчаване няма да спести на еврозоната рецесията и намаляването на търсенето на газ.“

Въпросът е дали фискалната подкрепа е твърде широко разгърната и следователно повишава покупателната способност на хора, които всъщност не се нуждаят от нея. „Всичко е въпрос на разпределение“, посочват Йенс Айзеншмид, главен европейски икономист в Morgan Stanley, който е работил в ЕЦБ.

„Ако сте таксиметров шофьор, вероятно нямате много допълнителни спестявания, но някой като мен има“, казва той. „И все пак някои от тези фискални политики, като намаляването на митата върху горивата, помагат на всички и това означава, че могат да стимулират твърде много търсенето.“