Световните икономически светофари светят предупредително в червено

„Поликриза“: това беше описанието, което Жан-Клод Юнкер даде на предизвикателствата, пред които бе изправен ЕС през 2016 г., когато той беше председател на Европейската комисия. Наскоро Международният валутен фонд подчерта как многобройни облаци - включително европейската енергийна криза, бързите покачвания на лихвените проценти и икономическото забавяне на Китай – се сгъстяват над световната икономика. Това, което изглеждаше като отделни кризи, възникващи от много различни региони и пазари, сега се слива: може би сме изправени пред поликриза в глобален мащаб, пише Financial Times в редакционен коментар.

Рядко се случва толкова много двигатели на световната икономика да спрат наведнъж: според МВФ страните, представляващи една трета от нея, са напът да се свият тази или следващата година. Наистина, перспективите за най-големите икономики - САЩ, еврозоната и Китай - са мрачни. Тъй като глобалните темпове на инфлация достигнаха най-високите си стойности от 40 години, централните банки повишават лихвените проценти тази година в синхрон, невиждан през последните пет десетилетия, а щатският долар достигна най-високото си ниво от началото на века. Тези сили движат мрачните прогнози и създават нови напрежения.

Развиващите се икономики са обременени с деноминирани в долари дългове и разрушително изтичане на капитали. Междувременно лихвените проценти по ипотечните кредити и разходите за корпоративни заеми се повишиха в целия свят. Много индикатори за напрежението на финансовите пазари също мигат в червено, тъй като бързото вдигане на лихвите от ниските нива по време на пандемията разкри уязвимости. Разпродажбите на пожар на пазарите са постоянен риск, както наскоро демонстрираха пенсионните фондове в Обединеното кралство.

Непосредствените причини за глобалния водовъртеж са два исторически шока в бърза последователност: Covid-19 и нахлуването на Русия в Украйна. Федералният резерв повиши лихвените проценти с най-рязкото си темпо от началото на 80-те години, когато Пол Волкър беше негов председател, за да потуши инфлацията, стимулирана отчасти от пандемичната подкрепа и тесните места в предлагането. Междувременно използването на потоците от природен газ от Путин като оръжие означава, че Европа е подложена на огромен шок в условията на търговия, а икономиката на Китай страда от неговата политика за нулев Covid, наред със срива на имотния му пазар. Появиха се нови болежки още преди белезите от пандемията да са зараснали.

Многобройните и взаимно подсилващи се сътресения поставиха властите пред труден баланс. Правителствените усилия за стимулиране на растежа и подкрепа на домакинствата и бизнеса не трябва да допускат наливане на допълнително масло в инфлационния огън и увеличаване на дълговото бреме - което вече беше увеличено от пандемията - особено след като разходите по заемите сега се покачват. Колкото повече се повишават лихвените проценти, толкова по-големи са рисковете от срив на жилищния пазар и по-нататъшно напрежение на финансовите пазари. Но недостатъчното затягане на паричната политика от централните банкери може да вкорени високата инфлация.

Въпреки че няма прости решения, има някои уроци. Днешната крехка икономика се нуждае от политика, която да бъде добре калибрирана и съобразена с рисковете. Обединеното кралство е пример как не трябва да се прави. Поведението му в стил „слон в стъкларски магазин“ през последните седмици показа какво се случва, когато реалностите се игнорират. Грешките в политиките отчасти са причината МВФ да вижда шанс едно към четири глобалният растеж през следващата година да падне под исторически ниското ниво от 2 процента.

Заразителният ефект на глобалните кризи засилва необходимостта от изграждане на устойчивост. Докато банковата система беше укрепена след финансовата криза, властите направиха твърде малко, за да заздравят небанковата финансова система. Мнозина съжаляват за липсата на инвестиции (повишаващи производителността и натискащи инфлацията) в умения, технологии и алтернативи на изкопаемите горива през последното десетилетие, когато лихвените проценти бяха ниски. Без трезво и дългосрочно мислене световната икономика само ще продължи да се люшка от една криза към друга.