"Галъп": Нови избори сега ще повторят последния резултат

Ако изборите бяха сега, по-скоро нямаше да има съществена разлика с резултатите от отминалите наскоро избори. ГЕРБ биха получили 25,5% от гласовете, „Продължаваме промяната“ – 20,8%, ДПС – 13,1%, „Възраждане“ – 10,5%, БСП – 9,4%, „Демократична България“ – 8%. „Български възход“ е около бариерата с 4,5%, а под нея остава „Има такъв народ“ с 3,1%. „Изправи се, България“ и ВМРО са около един процент, съответно с 1,3% и 0,9%.

Така в месеца след изборите не са произтекли особени размествания на силите, констатира най-новото изследване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено между 29 октомври и 6 ноември сред 809 пълнолетни българи.

По традиция, в следизборни ситуации картината на общественото мнение запазва инерцията от самите избори с минимални отклонения, а понякога – и с продължаваща инерция нагоре или надолу за формациите, които са отбелязали приятно или неприятно впечатляващ за своята ниша резултат, коментират от „Галъп интернешънъл болкан“.

Социолозите посочват, че размествания могат обаче да настъпят, ако наистина се стигне до избори и напомнят, че в последните няколко изборни вълни се наблюдаваха бързи мобилизации в една или друга посока, които биха се откроили още повече на фона на предполагаемо ниско гласоподаване. 

Те обаче не очакват в едни нови избори по-висока активност. 38% са онези, които казват, че биха гласували твърдо. 3,7% от тези, които твърдо възнамеряват да гласуват, казват, че биха гласували с „Не подкрепям никого“. Явно популярността на тази опция се откроява след сравнително високия неин дял в последните избори, констатират социолозите. 

Източник: Галъп Интернешънъл Болкан

Правителство или избори

56% от запитаните избират опцията „Предпочитам да се състави правителство, дори с компромиси“, пред 26,7%, които избират „Предпочитам да се проведат нови парламентарни избори“. Останалите не могат да отговорят. Източник: Галъп Интернешънъл Болкан

Правителство предпочитат мнозинства от близо 80% от привържениците на ГЕРБ, над 60% от тези на ДПС, близо 60% от поддръжниците на „Продължаваме промяната“, над половината от тези на БСП. И при „Демократична България“ тези, които искат правителство, не са значим дял, макар като цяло дяловете „правителство“ и „избори“ да не показват голяма разлика. Източник: Галъп Интернешънъл Болкан

Голямото изключение е „Възраждане“ – където мнозинство от близо 60% са за нови избори. Разбира се, натрупванията по електорати в една социологическа извадка не са толкова големи (особено при по-малките партии), че да се правят финални изводи, но данните в общи линии доказват вече наблюдавани тенденции.

Опцията президентска република

С възможността в България да се въведе форма на президентска република се съгласяват 24,5% от анкетираните, но 47,5% не са съгласни. Социолозите смятат, че като цяло идеята явно не събужда обществено въодушевление и напомнят, че такива са и предишни данни на агенцията. Висок остава процентът на тези, които не могат да преценят – 28% и това се дължи на липсата на познаване на детайли по тази тема.

Измежду основните електорати преобладава несъгласието с идеята, а сериозното изключение е този на БСП, където приблизително равни дялове са „за“ и „против“. Разбира се, отражение в тази тема оказва и отношението сред различните електорати към действащия президент Румен Радев. Източник: Галъп Интернешънъл Болкан

Предпочитания към еврото

По традиция перспективата за въвеждане на еврото извиква известна обществена тревога. 55,9% у нас не са съгласни, че България трябва да въведе еврото, 28,1% са съгласни, а 16% не могат да преценят. Този тип нагласи са стандартни от години и не представляват изненада.

Любопитното е, че електоратът, който е в най-голяма степен „за“, е този на ГЕРБ, докато всички останали, дори този на „Продължаваме промяната“ показват по-скоро неохота. При „Възраждане“ и особено БСП тя клони към единодушие. Разбира се, едва ли политическите предпочитания са единствен основен фактор. Личи си, че желанието да се въведе еврото намалява с възрастта и расте с доходите. По всичко личи, че е нужна особено ясна разяснителна кампания за еврото, която да преодолее обществените страхове.

Източник: Галъп Интернешънъл Болкан