fallback

2022-ра е годината, в която либералната демокрация отвърна на удара

Популисти загубиха избори, а автократите – аурата на компетентността, пише главният политически колумнист на Financial Times Джанан Гънейш.

19:29 | 21.11.22 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Просто не я наричайте добра година. През 2022 г.  имаше твърде много страдание в Украйна. Но това, което добрият вкус изисква – и е от решаващо значение да се направи – е да се назоват многото начини, по които Западът се надигна тази година, пише главният политически колумнист на Financial Times Джанан Гънейш.

Автократите са добри в превръщането на отделните неуспехи на САЩ и техните приятели, като изтеглянето от Афганистан, в история на неумолим упадък. Така че, когато събитията се развият в другата посока, либералите трябва да бият собствения си барабан. Тази година им даде много поводи.

Еманюел Макрон стана първият президент на Франция, който е преизбран след 2002 г. В този процес той предизвика оттеглянето на Марин льо Пен. Най-успешният електорално политик на запад е центрист, цитиращ френския драматург Молиер, и бивш банкер. Представете си, че ви бяха казали това сред популистката помпозност на 2016 г.

Обединеното кралство започна годината с Борис Джонсън като министър-председател и я завършва с Риши Сунак, което е морално надграждане, ако не друго. Дори Лиз Тръс, в краткия ѝ период на управление, който обаче ѝ беше много, направи някои „добрини“ за управляващите институции на нацията. Министерството на финансите, централната банка, фискалният регулатор: всички те бяха подкопани, за да бъдат сега укрепени. За известно време никой политик няма да ги оспори, което си е проблем. Това беше и годината, в която Брекзит умря, ако не като факт от живота, то като проект, който вдъхновява. Бивши ентусиасти се отричат ​​от него или отдават слабите му резултати на лошото изпълнение.

Какво се случи в други точки на света? Жаир Болсонаро изчезна след един мандат като президент на Бразилия. НАТО се разширява, след като Швеция и Финландия кандидатстваха, а и става по-дълбок като съюз, тъй като германският бюджет за отбрана расте. Що се отнася до най-могъщата от всички демокрации, има надежда. Републиканците в Конгреса на САЩ не възприеха линията на Кремъл или нещо подобно по отношение на Украйна. Гласоподавателите на междинните избори наказаха кандидатите, които бяха изрично подкрепени от Доналд Тръмп. Втори политически живот за самия Тръмп сега е по-малко вероятен, макар и все още възможен.

Вярно е, че имаше популистки пробиви в Италия и Израел. Голяма част от богатия свят се отдръпва от свободната търговия, полъх към нативизма, който ще върви както обикновено. Но общата оценка за годината ще покаже, че автократите и техните приятели са в упадък: репутационно, не само електорално.

Това, което враговете на либерализма загубиха през 2022 г., е по-ценно от поредица от избори. Това е аурата на компетентността. Миналата година по това време в някои части на Запада на руския президент Владимир Путин все още неохотно му се признаваше нещо като първична хитрост. Дори най-контриращият финансист се колебае да направи това сега. Също така беше обичайно да се приветства властният контрол на китайската държава, докато САЩ претърпяха 1 млн. смъртни случая от Covid-19, или да се зяпат икономическите му подвизи. И в двата аспекта наблюдателите на Китай вече са по-малко впечатлени.

Повече дори от запасите от газ или от ракетите срещу самолетоносачи, това, което авторитарният свят вярва, че има в повече от Запада, е ефективност. Идеята, че автокрацията работи, че задоволяването на материалните човешки нужди е по-демократично от провеждането на избори, е достатъчно сериозна, за да заслужава контрааргумент. Тя среща одобрение в „глобалния Юг“, където и да е това, и в самия Запад, където твърдото управление се възприема тревожно добро. Но е заложник на съдбата. Не може лесно да оцелее след неуспешна война, включваща частична мобилизация, или икономическо неразположение, предизвикано от блокирания. Диктаторите могат да си позволят да изглеждат коравосърдечни, но не и неспособни.

Ако атаката срещу Украйна беше шокираща, начинът, по който се обърка, беше познат до степен на баналност. Липсваше обратна връзка и самокорекция в рамките на системата (Тръс, колкото и осъдителен да беше нейният възход в британския обществен живот, си отиде за 44 дни). Имаше отказ да се признае, че други нации са способни на национализъм. Съществуваше марксисткото убеждение, че историята има определен курс, в който либерализмът ще бъде изкоренен като дефектен ген. Това е начинът, по който силовите лидери се надхвърляха поне от първата половина на XX. век. Истинската им компетентност се крепи на фалшивата репутация за такава. Западната доверчивост помага.

Тази статия разглежда абсолютите на „либерализма“ и „автокрацията“. Но голяма част от света лежи между двата модела. Победата, ако можем да говорим за такова нещо, се състои в спечелването на тези колебаещи се. Част от нея се състои в позоваването на „ценности“. Но по-голямата част е за това да бъдеш или да изглеждаш като силния кон. Имаше време, преди и по време на пандемията, когато за такъв се приемаше клубът на автократите. Колко сигурен беше само, че той е бъдещето. Но тогава дойде най-укрепващата година за Запада от дълго време насам. Има обаче малко причини за самодоволство и още по-малко за великодушие.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 19:14 | 21.11.22 г.
fallback
Още от Политика виж още