Меката сила на Америка нараства с разкриването на алтернативите

През 2020 г., според Pew Research Center, 31% от французите са имали положително мнение за САЩ. (За справка, това е същата цифра като в месеца, когато Джордж Буш-младши започна инвазията в Ирак.) На ниво от 41%, одобрението във Великобритания беше най-ниското за XXI. век. В Япония бе същото. В Германия - 26 на сто. Южна Корея, Канада, Италия и Испания оповестиха настроения, които бяха ужасяващи не само в абсолютно изражение, но дори и по стандарта от годините на американския президент Доналд Тръмп (2017-2021) на власт.

Оттогава тези страни са в това, което според мен се нарича „преосмисляне“, пише основният политически колумнист на Financial Times Джанан Гънейш. През последните две години рейтингът на Америка е почти удвоен в голяма част от богатия свят. В момента 9 от 10 поляци и южнокорейци са добре настроени към нея. Германците са толкова убедени, колкото бяха и през първите години на президента Барак Обама. Британците са от другата страна на борда.

Какво, освен човешките непостоянство и капризност, е обяснението? Напускането (засега) на Тръмп е една част от него. Но таймингът и силата на този обрат сочат, че пандемията е основният елемент. През 2020 г. при справянето на Америка с тази криза изглежда дискредитирана не само една нация, но и самият либерален индивидуализъм. А сега? Никой не би възхвалил представянето на САЩ, не и с повече от милион мъртви американци. Но човек би могъл разумно да го предпочете пред несъстоятелната строгост на политиката за нулев брой случаи на новозаразени на Китай.

Преди две години Пекин можеше да посочи предимствата на своя строг модел на управление, но сега това е по-трудно, като това е преди да отчетем имотния балон в страната и други вътрешни проблеми за нея. Вездесъщата държава започва да предизвиква тръпки или дори хихикане на запад, а не завистливото възхищение, на което се надяват автократите.

Очаквайте това да бъде пътят в бъдеще. Колкото по-видими стават опонентите на този модел, толкова по-добре ще изглеждат САЩ. Но Китай не е с най-голям принос за глобалния имидж на Америка. Инвазията на Русия в Украйна се погрижи за това. Ако САЩ не бяха казали или направили нищо, те все още щяха да блестят в контраст с ревизионисткия Кремъл. След като спонсорира все по-успешната отбрана на Украйна, Америка се откроява като положителна и ефективна суперсила, поне в демократичния свят.

Антиамериканизмът много често е скъп спорт. Той процъфтява, когато алтернативният хегемон е твърде далечна и неясно дефинирана перспектива, за да заслужава внимателно разглеждане. Следователно САЩ се сравняват с един перфектен стандарт, а не със земните възможности. Всеки може да пожелае създаването на „многополюсен” свят (френската интелигенция го прави непрекъснато), когато идентичността на тези полюси е неуточнена.

Е, това, което Китай и Русия направиха напоследък, е да дефинират избора. Китай, докато се издига, ще продължи да го прави. Цената за статута на велика сила е постоянното наблюдение.

Трудно е да се разбере кое е по-впечатляващо: нарастването на популярността на САЩ или колко малко трябваше да направи страната, за да го постигне. Нейните оръжейни дарения за Украйна са ценни за тази обсадена република, но са незначителни на фона на американския арсенал. „Не бъдете Русия или Китай“ е подходяща стратегия за меката сила на Вашингтон.

Популярността не е празен актив. С течение на времето това ще донесе дипломатически лост на САЩ, ефекта на умножаване на силата чрез съюзите и (винаги най-чистото определение за мека сила) други държави да искат онова, което желае великата сила. С други думи, има компенсации за имперския упадък. Това, което САЩ губят в относителна груба мощ - флот срещу флот, брутен вътрешен продукт срещу брутен вътрешен продукт - те могат да се надяват да компенсират чрез по-малко осезаемата форма на културното привличане.

Казано по друг начин, еднополюсният момент след Студената война никога не е бил чисто благо за Америка. У дома политическото тяло беше свободно да се обръща срещу себе си. В чужбина светът беше свободен да оценява нацията според невъзможен стандарт. Няма признаци първото от тези проклятия да избледнее. Но второто може.

Не искам да кажа, че светът вижда автократичната грубост и се отдръпва от нея поради принципни причини. Ако това беше вярно, САЩ щяха да придобият популярност по време на руската намеса в Сирия през последното десетилетие.

Не, годината минава под знака на автократичната некомпетентност. „Когато хората видят силен кон и слаб кон“, се смята, че е казал Осама бин Ладен, „по природа те ще харесат първия.“

Това е посланието на нелиберализма през вековете: нe, че е по-благороден или по-морален, а че работи. В този наратив демокрацията е добронамерена харта за хаоса и слабостта. Тази идея някак надживя режимите, които я лансираха: Прусия, Японската империя, Съветският съюз. Изглежда, че тя трябва да се опровергава почти всяко поколение. Поне досега 2022 г. е благоприятна в този аспект.