Малкият бизнес в Италия не споделя ентусиазма на потребителите към безкасовите плащания

Време за изповед: аз съм един от онези вбесяващи клиенти - очевидно презирани от италианските собственици на малки бизнеси - които плащат с карта дори за сутрешно си капучино на цена от 1,70 евро, пише колумнистката на Financial Times Ейми Казмин.

В резултат на това тя е недоволна от предложението на италианския премиер Джорджия Мелони да позволи на бизнеса в страната да изисква пари в брой за транзакции под 60 евро – праг доста над размера на средната дигитална транзакция в Италия от 47 евро.

В крайна сметка Мелони се отказа от идеята след упрек от страна на Европейската комисия, която я определи като противоречаща на обещанието на Италия да се бори с укриването на данъци. Така че италианските потребители и аз ще запазим свободата си да извършваме безкасови плащания за всичко - от сладолед до панино с домати и моцарела.

След като се мести в Италия от Индия преди година, Казмин е отблизо запозната с механиката на икономиките, базирани на кеш. В Делхи непрекъснато стои на опашка пред близкия банкомат, за да изтегли парите, необходими за почти всяка покупка – от пресни плодове и зеленчуци до таксита и така нататък нагоре по веригата на стойността, дори за наема на апартаментите си.

Съдейки по тълпите пред банкоматите, не е единствената. Често чаках зад хора, правещи множество тегления от няколко различни карти, разказва тя. Премиерът на Индия Нарендра Моди наистина се опита да прекъсне пристрастяването на страната си към кеша с шокова терапия: изтегли 86 процента от индийските банкноти в обращение за една нощ през 2016 г. Ексцентричният експеримент - който накара индийците да се редят седмици наред в банките, за да обменят безполезните си стари банкноти за новоотпечатани - беше оправдан като удар срещу черните пари и скок в цифровата ера.

Въпреки това много индийски търговци продължиха да налагат такса от 2 процента на клиенти, които плащат с карти или дори да искат разписка за транзакцията. Днес съотношението кеш/БВП в Индия е около 14 процента, същото каквото беше и преди демонетизацията.

След като прекарва толкова много време в управлението на паричните си средства в миналото, Казмин бързо свиква с лекотата на дигиталните плащания в Рим, където баровете, бакалиите и ресторантите приемат карта. Има и изключения: нейна приятелка от САЩ пристигна от летището с такси, което ядно отказва кредитната й карта.

Много италианци също откриват удобството на дигиталните плащания. Из цяла Европа използването на пари в брой намалява: ново проучване на Европейската централна банка установи, че плащанията в брой вече представляват 59 процента от всички лични покупки, спад от 79 процента през 2016 г.

Италианците все още използват кеш по-често от средното за еврозоната – за около 69 на сто от личните транзакции, но това е намаление с 13 пункта спрямо 2019 г. ЕЦБ установи, че 58 на сто от италианските потребители предпочитат безкасови плащания в сравнение със само 18 процента, които силно предпочитат физически пари.

Но нарастващият ентусиазъм на потребителите към цифровите плащания не се споделя от собствениците на малък бизнес в Италия. Те се оплакват от високите банкови такси за обработка на картовите плащания. А и продажбите в брой се крият много по-лесно от данъчните.

От средата на 2022 г. италианските фирми са принуждавани да приемат картови плащания под угрозата от скромна санкция - 30 евро плюс 4 процента от стойността на транзакцията - ако откажат, въпреки че според анализатори това е по-скоро сигнал за официални приоритети, отколкото реална заплаха.

Но когато Мелони предложи да се премахнат изцяло санкциите за така наречените транзакции с „ниска стойност“, имах обезпокоително предчувствие за бъдещето. В град Бресаноне луксозно кафене постави табела на прозореца, задължаваща използването на кеш за сметки под 60 евро. Собственикът каза пред местен вестник на клиентите без достатъчно пари в джоба си въобще да не идват. Много собственици на фирми го приветстваха.

Мелони - която никога не е била фен на големите банки - е искала да застане на страната на собствениците на малък бизнес, изправящи се срещу големия капитал. И все пак Италия, със своите несигурни публични финанси, не може да си позволи да тласне икономическата дейност към сивата зона, извън обсега на данъчните.

В крайна сметка Мелони беше прагматична, а самата Казмин също се опитва да отчита натиска върху бизнеса в квартала. Сега, когато купува сутрешното си кафе, рови в чантата си за монета от 2 евро.