fallback

Новият Си Дзинпин е много по-добър за света от стария

Китайският лидер изненадващо обърна курса в много отношения

19:15 | 24.01.23 г. 1
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

В края на октомври, когато Си Дзинпин консолидира властта си върху китайската комунистическа партия на нейния петилетен конгрес, светът изтръпна. Си изглеждаше решен да върне Китай обратно към епохата на Мао Дзедун, неговия модел за подражание. Очакваше се твърдолинейната идеология да затегне хватката си върху втората по големина икономика в света с тежки последици за останалите, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.

Последното нещо, което някой очакваше от един силов президент, който навлизаше в 11-ата си година на власт, беше внезапна промяна на курса. Но в рамките на седмици правителството на Си се отказа от усилията си да контролира Covid-19, големите технологични компании, пазара на имоти и други. То показа признаци на намалена подкрепа за войната на Русия в Украйна, като същевременно понижи напрежението със САЩ и около териториалните си спорове в Южнокитайско море. Това смекчаване изглеждаше толкова нехарактерно за Си, че някои дори спекулираха, че той вече не определя правителствената политика.

Това не изглежда вероятно - на конгреса Си отстрани враговете си и постави свои съюзници в цялата партия. И все пак обратът на 180 градуса на множество политически фронтове беше несъмнен и поражда съмнения относно всичко, което светът смяташе, че знае за Си, непреклонният хардлайнер. Дали сега той се поддава на натиска от страна на разтревожени функционери, обществеността, влошаващата се икономика?

Отговорът може да е всичко изброено по-горе. Политиката на Си срещу Covid, строгият контрол върху технологичните компании и имотният срив доведоха икономиката до застой през 2022 г. Изглежда, че икономиката се е свила през четвъртото тримесечие, което вероятно ще намали растежа за миналата година до 3 процента. Това е според официални китайски данни - реалността вероятно е още по-лоша. Китай не е растял толкова бавно от края на 70-те години и не расте по-бързо от останалия свят, също за първи път от 70-те.

Толкова слабо представяне е сериозна заплаха за една авторитарна държава, която гради легитимността си върху обещания да възстанови просперитета на Китай и международния му статут. След като икономическото забавяне подхрани улични протести срещу политиката на „нулев COVID“, някои протестиращи се осмелиха да призоват Си да се оттегли. Съобщава се, че служители в собственото му правителство са го призовавали да спаси икономиката. И все пак малцина наблюдатели на Китай, ако въобще има такива, смятаха, че върховният лидер ще промени курса.

Лидерите, които са повече от 10 години на власт, често стават по-малко гъвкави и имат по-лош ефект върху икономиката с течение на времето, дори в демокрациите. Много диктатори, от кубинския Фидел Кастро до Мао, са били бедствия в стил ефекта на снежната топка. Редките, стабилни реформатори включват хора като Лий Куан Ю в Сингапур и Дън Сяопин, който загърби маоизма заради прагматизма и постави Китай на пътя към просперитета след 1980 г. Си Дзинпин сега изглежда се намира в сива зона в спектъра на застаряващите лидери – склонен на реформи, поне в условията на криза.

Целейки да съживи икономиката след конгреса, правителството на Си започна да звучи по-малко маоистки. То премахна „трите червени линии“ относно вземането на заеми от строителните компании и обяви, че кампанията за „коригиране“, подета срещу финтех фирмите, е почти завършена. След затягане на държавния контрол в продължение на години, властта сега изпраща послания за подкрепа на частния сектор, като дори разкри подробности за своя нов глобален пазар на данни, които са в посока зачитане на частната собственост на данни.

Иронията: Си Дизнпин може да се опитва непрактично упорито да съживи растежа. Неговите планове за изграждане на „модерна социалистическа икономика“ включват цел за годишен растеж на брутния вътрешен продукт от 5%, което вече не е възможно. Ръстът на населението на Китай се забави рязко, както и този на производителността. С по-малко работници и спад на продуктивността, потенциалният темп на растеж на страната е 2,5 процента. Отвъд тази година, в която разходите на китайските потребители, освободени от локдауните, могат временно да стимулират растежа, 5 процента е нереалистична цел. А повечето разходи, финансирани с дълг, само ще увеличат и без това огромното дългово бреме на Китай.

Международните инвеститори, които толкова често си менят отношението към Китай, отново се обърнаха - този път, за да прегърнат новия Си. Преди ноември фондовият пазар на страната потъваше заедно с икономиката. Фонд мениджърите прилагаха стратегии за развиващите се пазари, изключващи Китай. Сега те са оптимистично настроени поради надеждите за пост-пандемично отскачане и наливат пари в китайските акции. Бенчмаркът MSCI China нарасна със зашеметяващите 50 процента от дъното в края на октомври.

Но въпросите относно посоката на китайската политика си остават. Завоят на Си Дзинпин е прагматична корекция на курса, но поражда съмнения относно своята стабилност. Импулсът за контрол на лидера може да се прояви отново, когато икономиката започне да се възстановява - рефлекс, който се наблюдава много по-често при застаряващите лидери, отколкото прераждането им в стабилни реформатори. Все пак трябва да приветстваме този нов Си, ако бъде траен – той е много по-добър за света от стария.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 19:11 | 24.01.23 г.
fallback
Още от Политика виж още