Политиката на Си Дзинпин за нулев Covid руши култа към личността му

В новогодишното си обръщение за 2021 г. китайският президент Си Дзинпин се похвали с успеха на политиката на Китай за нулев Covid. Докато милиони бяха загинали по света, Китай „постави хората и техния живот на първо място... Със солидарност и издръжливост написахме епопеята на нашата борба срещу пандемията”.

Почти две години по-късно кампанията на Си да представи справянето на Китай с пандемията като личен и системен триумф се срива. Нарастващите демонстрации срещу политиката му за нулев Covid представляват огромна загуба на имидж за китайския лидер. Те изглеждат като най-сериозното предизвикателство пред него, откакто пое властта преди десетилетие, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.

Някои от протестите срещу безкрайните локдауни в Китай са насочени лично към Си Дзинпин. В град Чънду демонстрантите скандираха: „Не искаме политическа система с доживотен лидер. Не искаме император".

Тези скандирания подчертават най-чувствителния политически въпрос в съвременен Китай - усилията на Си да създаде култ към личността. След смъртта на Мао Дзедун през 1976 г. комунистическата партия избягваше да създава нов Мао, единствен всемогъщ лидер, който доминира политическата система и страната и никога не напуска властта.

Но Си Дзинпин връща Китай обратно към дните на квази-имперското управление. Миналия месец беше достигнат повратен момент, когато конгресът на комунистическата партия го избра за безпрецедентен трети мандат като лидер на партията. Предшественикът на Си като китайски президент, Ху Дзинтао, беше насила отстранен от сцената пред телевизионните камери. Посланието беше ясно. Властта на Си вече е неоспорима и той е готов да управлява доживот.

Подобно на Мао, Си оправдава хватката си върху властта, като насърчава създаването на култ към личността си. „Мисълта на Си Дзинпин“ беше вградена в конституцията на Китайската комунистическа партия. Предполагаемото успешно справяне на китайския лидер с Covid-19 се превърна в решаваща част от мита за него. Неотдавнашен документ на Държавния съвет на Китай похвали лидерството на Си по отношение на Covid, като обяви, че „генералният секретар Си Дзинпин е поел лично командването, планирал е мерките, надзиравал е общата ситуация и е действал решително“.

Вярно е, че Китай регистрирал много по-малко смъртни случаи на глава от населението от Covid-19, отколкото САЩ. Но цената на преследването на политика за нулев Covid е все по-очевидна. Тъй като икономиката е в застой, младежката безработица в Китай доближи 20 процента.

Социалното напрежение от продължителните и повтарящи се локдауни също е огромно. Двата месеца на строги ограничения в Шанхай по-рано тази година влязоха в заглавията по целия свят. Някои вярваха, че това ще бъде повратна точка, принуждавайки Си да преосмисли политиката за нулев Covid. Вместо това на конгреса на партията Си Дзинпин издигна партийния шеф на Шанхай, отговорен за локдауните, Ли Цян, до втората най-висока позиция в комунистическата партия. Това беше сигнал, че не се вижда краят на политика за нулев Covid.

Като част от официалното създаване на митове около Covid-19, китайското ръководство противопостави търпението и колективния дух на китайския народ с нетърпението и индивидуализма на американците. Но търпението дори на китайския народ е на изчерпване.

Снимки на тълпи без маски от цял ​​свят, гледащи Световното първенство по футбол в Катар, показаха на китайците, че гражданите на други страни са избягали от капана на безкрайните локдауни. В контраст Китай е изправен пред перспективата за четвърта година на драконовски ограничения на гражданските свободи.

След като си приписа заслугите за справянето на Китай с ранните етапи на пандемията, Си Дзинпин не може да избегне вината за настоящата криза. Преди всичко неуспехът да се внесат по-ефективни чуждестранни ваксини прави много по-опасно за Китай да облекчи своите локдауни. Този провал е свързан с национализма на Си, който инициира политиката „Произведено в Китай“ за ключови технологии през 2015 г. Лидер, който твърди, че питае безгранично състрадание към китайския народ, се оказва твърде горд, за да внесе ефективните ваксини, които може спасят много животи.

Локдауните на нулевия Covid са и отражение на упорития характер и вродения авторитаризъм на Си Дзинпин. Не убягна от вниманието на китайските протестиращи, че технологиите, разработени за проследяване движението на хората - в името на борбата с Covid - могат да останат след пандемията и да се превърнат в постоянен и зловещ метод за политически и социален контрол. Свързаните с пандемията строги ограничения предизвикаха невиждани от години протести в Китай. Снимка: EPA/MARK R. CRISTINO

По-общо казано, провалите на Си по отношение на Covid-19 са характерните провали на едноличните лидери, които консолидират твърде много власт и авторитет. След като силовият лидер вземе катастрофално решение - както направи Владимир Путин, когато нахлу в Украйна - системата не е в състояние да промени курса, защото преценката на лидера не може да бъде поставяна под съмнение. Същият модел сега се разиграва в Китай.

Моментът, в който демонстрантите излязат на улицата, винаги е такъв на максимална опасност за силовия лидер. За съжаление изглежда вероятно инстинктът на Си да бъде отговор със сила и репресии. Така той се справи с протестите в Хонконг през 2019 г. - и по този начин комунистическата партия смаза студентското движение на площад Тянанмън през 1989 г.

Репресиите може да проработят и в Китай - както става досега със смазването на протестите в Русия, Иран и Беларус. Но внимателно изграденият мит за мъдростта и силата на Си не може да оцелее след краха на неговата политика за нулев Covid.