Как Китай продължава да губи приятели в Централна и Източна Европа

Все повече страни от Централна и Източна Европа се дистанцират от Китай, докато Пекин продължава да поддържа тесни връзки с Русия въпреки инвазията на Москва в Украйна.

Китай е изправен пред силна негативна реакция от страните в региона, тъй като отказа да осъди агресията на руския президент Владимир Путин. Нежеланието на Пекин да разкритикува инвазията разклаща доверието на въпросните страни в Китай, които в миналото са страдали от тежкото политическо потисничество и геополитически амбиции на Москва, пише Nikkei Asia Review.

В началото на предходното десетилетие страните от Централна и Източна Европа гравитираха около Китай, бързо развиваща се икономическа сила с мащабни и щедри амбиции за инвестиции в чужбина. Но любовната афера на региона с Китай се превърна в горчиво разочарование. Задълбочаващото се разочарование на тези държави от Пекин може да накара Европейския съюз (ЕС) да заеме още по-твърда позиция спрямо Китай.

През 2012 г. Китай и 16 страни от Централна и Източна Европа създадоха инициативата за икономическо сътрудничество „16 плюс едно“. Повечето страни от региона, включително Полша, Унгария и Румъния, се присъединиха към групата. Гърция стана член през 2019 г., с което групата стана "17 плюс едно".

Китай организира годишни срещи на върха между членовете на групата почти всяка година с надеждата да спечели тези страни чрез инвестиции в инфраструктура и технологично сътрудничество. Тази рамка накара някои западноевропейски страни, като Германия и Франция, да се притесняват от евентуално разделение в рамките на ЕС. Берлин и Париж призоваха страните от Централна и Източна Европа да не се ангажират твърде много с Пекин.

Но добрата воля на региона към Китай бързо ерозира. Първият знак за промяна дойде през май 2021 г., когато Литва се оттегли от групата, за да се дистанцира от Китай. През август 2022 г. Латвия и Естония последваха примера ѝ, намалявайки броя на европейските членки в групата до 14.

Очаква се следващият отцепник да бъде Чехия. В средата на май комисията по външните работи на парламента на страната прие резолюция, призоваваща правителството да се оттегли от групата.

Тези ходове са предизвикани от руската инвазия в Украйна, която започна на 24 февруари. Страните в Централна и Източна Европа са предпазливи заради заплахата, породена от експанзионистичната политика на Москва. Те все още са преследвани от спомени за натиска от Съветския съюз по време на ерата на Студената война. В тази връзка продължаващите приятелски връзки на Пекин с руския президент Владимир Путин вбесиха мнозина в тези държави.

„Много страни в Централна и Източна Европа изразяват нарастващо недоволство и недоверие към Китай, защото Пекин поддържа близки отношения с Русия, дори след нахлуването ù в Украйна“, коментира Якуб Якобовски, старши сътрудник в Полския център за изследвания на Изтока.

Разтревожена, китайската администрация на президента Си Дзинпин изпрати специален пратеник в осем големи страни в Централна и Източна Европа през април и май, за да обясни позицията си по украинската тема.

Но пратеникът изглежда е получил хладен прием в повечето страни, особено в Полша. Когато дипломатът посещава Варшава, висши служители на полското външно министерство, включително външният министър, отказват да се срещнат с него, споделят местни дипломатически източници.

Недоверието на Полша към Русия има дълга история. Страната е нападната от Съветския съюз и Германия по време на Втората световна война. Това накара Варшава да изрази силно възмущение от позицията на Пекин спрямо Русия.

Нарастващите антикитайски настроения в региона започват да вредят на икономическия обмен между двете страни. Румънското правителство реши да наложи строги ограничения върху инвестициите в инфраструктура от китайски компании, информират местни медии. През 2020 г. страната замрази съвместен проект за изграждане на атомна електроцентрала с китайска компания и сключи нова сделка с такава от САЩ.

Ентусиазмът на Централна и Източна Европа относно китайските инвестиции започна да се охлажда още преди руската инвазия. Приказките на Пекин за разширяване на инвестициите в региона се оказаха твърде оптимистични.

Страните от Централна и Източна Европа са получили само около 3% от общите преки инвестиции на Китай в Европа през 2020 г., според Института за китайски изследвания на Меркатор, германски мозъчен тръст. Нещо повече, лъвският пай от парите отива в големите страни в региона, като Унгария и Полша, като по-малките нации остават пренебрегнати.

Друг фактор, който отдалечава региона от Китай, са все по-обтегнатите отношения между Пекин и Вашингтон.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който пое поста през 2017 г., призова Централна и Източна Европа да подкрепи усилията на страната да изключи китайските технологии от стратегическите високотехнологични области. Като се има предвид, че тясното сътрудничество със САЩ остава важно, Полша, Чехия, Румъния и Естония решиха през 2019 г. и 2020 г. да забранят на Huawei Technologies достъп до своите 5G мрежи.

Някои страни в региона все още изглеждат готови да поддържат връзки с Китай, включително Унгария и Сърбия, като последната все пак е страна извън ЕС. Но това са изключения.

Тази тенденция, ако продължи, ще окаже значително влияние върху глобалния стратегически пейзаж.

Първо, позицията на региона спрямо Китай ще повлияе на цялата европейска политика спрямо Пекин. „По-твърдата позиция на Централна и Източна Европа спрямо Китай ще тласне цялостната политика на ЕС относно Китай към по-твърда посока“, смята Якобовски.

Второ, подходът на региона би напомнил на Пекин за цената на поддържането на приятелски връзки с Кремъл от гледна точка на гладката дипломация.

Продоволствената криза, предизвикана от руската инвазия, нанесе тежък удар на много страни в Африка и Близкия изток. Ако Пекин продължи да държи страната на Русия, това може да предизвика вълна от гняв сред тези нации, причинявайки рязък спад в броя на приятелите на Китай в тези региони.