Ожесточената империя - Русия една година след началото на инвазията

„Режим, основан на престъпността и корупцията“ 

Все пак резултатите са отрезвяващи. Голямо мнозинство от населението подкрепя Путин. Малко мнозинство подкрепя войната. В по-голямата си част руснаците изглежда не се интересуват от страданията на украинското цивилно население. Тези, които са против войната, я критикуват главно заради последиците за собствения им живот.

Как е възможно руското общество да е толкова „мъртво“? Какво могат да постигнат западните санкции при тези условия? Има ли изобщо някаква надежда, че Русия ще се отклони от курса на войната по своя собствена воля - или ще преодолее системата на Путин?

Кристиан Мьолинг не се надява на смяна на режима в Москва, която би могла да сложи край на войната. „Няма да има щастлив край", казва ръководителят на Центъра за сигурност и отбрана към Германския съвет за външни отношения (DGAP). Проблемът, казва той, е, че в момента в Русия няма граждански структури. И така дори един наследник на Путин би могъл да действа изцяло по неговата линия: „Тук имаме режим, който се основава на престъпността и корупцията“. 

Ясавеев, който иска да остане в Русия, се опитва да намери обяснение: „Хората разбират рисковете, знаят, че ще бъдат арестувани, ако излязат на улицата". В Казан например редовно се провеждат индивидуални протести. „Тогава обикновено не те арестуват директно, но трябва да платиш глоба“. 

Едва в неделя, например, 30 души са се събрали на митинг за свободата на словото и срещу цензурата на книгите. Хората в Русия не са лоши сами по себе си, убеден е социологът: „Те са трансформирани от институциите на руския авторитаризъм“. 

Самият Путин играе ключова роля за това. Година след инвазията в Украйна президентът се показва като циничен и закоравял. На една жена, чийто син е загинал в боевете в Източна Украйна през 2019 г., Путин казва на руския Ден на майката: „Вашият син живя. Той постигна целта си". Като майка тя можело да се радва, че синът ѝ е загинал в бой, а не от прекомерна консумация на водка, казва президентът. 

Путин е загрижен за сакрализирането на държавната власт като най-висша ценност, за абсолютния приоритет на това, което той определя като „държавни интереси", заяви Ян Рачински, когато в средата на декември прие Нобеловата награда за мир за забранената вече руска група за защита на човешките права „Мемориал" в Осло. „Хората са само ненужен материал за решаване на държавните проблеми", каза представителят на организацията, която от десетилетия се занимава с престъпленията от епохата на Сталин - при условия, които стават все по-трудни. 

Смесица от страх и омраза

Днешният властелин на Кремъл вече прилича в някои отношения на самия жесток съветски диктатор - като изключим геноцида на последния над милиони от собствения му народ. Подобно на Сталин и Путин е трудно достъпен дори за някогашните си близки съратници.

Поне така го описват високопоставени руски политици и бизнес лидери, които имат или са имали достъп до вътрешния ръководен кръг на Путин. Сред различните лагери, които са следили отблизо Путин през различните етапи на неговото управление, сега се е оформила смесица от „омраза и страх" към президента.

Страх от отхвърляне, подобно на бившия вицепремиер, а сега хладнокръвен Дмитрий Козак. Путин беше отрекъл договореното от него споразумение с Украйна и нареди нападението.

Омраза, каквато някои от бизнес магнатите, наричани „олигарси", изразяват при закрити врата, защото войната на Путин в Украйна затруднява безгрижния им луксозен живот между Москва, Лондон и Ибиса. И защото представителите на така наречените „силовици", органите за сигурност на полицията, прокуратурата, армията и тайните служби, вече се отбиват при тях все по-открито и искат дялове в бизнеса им. Снимка: EPA/MAXIM SHIPENKOV

Представители на чуждестранни компании, които са преустановили дейността си в Русия, но все още не са напуснали страната, също съобщават: „Почти всеки ден ни се обаждат, че искат да ни превземат" и: „Сред тях има и много еполети", тоест представители на органите за сигурност.

Надеждите, че западните санкции бързо ще доведат до срив на руската икономика и по този начин до разклащане на управлението на Путин, не се сбъднаха. През лятото Международният валутен фонд (МВФ) все още предполагаше, че през 2022 г. икономиката на Русия ще се свие с шест процента.

Днес МВФ очаква за 2022 г. спад само от 2,2 процента. За 2023 г. той прогнозира ръст от 0,3 процента за Русия, а за 2024 г. - дори 2,1 процента.

Въпреки това санкциите не останаха без ефект в Русия. В неотдавнашен анализ експертите на DGAP Андраш Рач, Гунтрам Волф и Оле Шпилнер стигат до заключението, че западните санкции „значително са отслабили способността на Русия да води война", наред с другото и защото западните високотехнологични стоки, които са важни за много оръжейни системи, вече не са достъпни както преди. 

Икономиката се е свила много по-малко, отколкото се предполагаше първоначално, отчасти защото най-важните източници на доходи на Русия - петролът и газът - останаха до голяма степен незасегнати от санкциите за дълъг период от време. Ограничението на цените на петрола влезе в сила едва през декември.