Политиката на Европа за Китай ще оформи трансатлантическите отношения

Преди няколко седмици на Мюнхенската конференция по сигурността пристигна китайският директор на Службата на Централната комисия по външните работи Уан И.

Помпозността и вниманието, отделени на Уан, бяха сериозни, както и отразяването на речта му, в която той повтори познатите точки на Пекин относно подхода на Китай да „направи света по-безопасно място“, пише Андрю А. Мичта, декан на Колежа по международни изследвания и изследвания в областта на сигурността в Европейския център за изследвания на сигурността „Джордж С. Маршал“ и чуждестранен старши сътрудник в Центъра за стратегия и сигурност Скоукрофт към Атлантическия съвет, за Politico.

И речта, и последвалата модерирана дискусия показаха ясно, че Уан е дошъл в Мюнхен, за да вбие клин между САЩ и Европа - да атакува Америка и да ухажва Европа. Голяма част от последвалия разговор в коридорите на мястото на конференцията подчерта, че след три десетилетия на задълбочаване на икономическите отношения Китай е до голяма степен „сила в Европа“, въпреки географското си разстояние, посочва Мичта.

По силата на своите инвестиции, достъпа си до всяко ниво на европейските общества и съпътстващото нарастващо влияние сред бизнес и политическите елити на континента, Китай е готов да разшири значително ролята си в европейската политика. Решенията, които Европа сега трябва да вземе, когато става дума за бъдещи отношения с Китай, ще допринесат много за оформянето на трансатлантическите отношения през следващото десетилетие.

Тъй като достъпът на Пекин до американските технологии и базата му за научноизследователска и развойна дейност е все по-ограничен, достъпът до европейските корпорации и базата за научноизследователска и развойна дейност на континента ще стане много по-важен. В същото време зависимостта на Европа – и особено на Германия, от китайските подкомпоненти и достъпа до пазара нараства до степен, в която Пекин има значителни лостове за влияние в отношенията с европейските правителства.

Струва си да се отбележи, че точно преди COVID-19 да удари с пълна сила, кумулативните потоци от преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) от Европейския съюз към Китай достигнаха над 140 млрд. евро. По това време китайските ПЧИ в ЕС възлизаха на приблизително 120 млрд. евро.

Въпреки спада на инвестициите на ЕС в Китай по време на пандемията, през 2022 г. се наблюдава драматично обръщане на тази тенденция, като инвестициите на ЕС в страната нарастват с 92,2 процента на годишна база. Инвестициите от Германия се увеличават с 52,9%, според последните данни.

Въпреки че инвестициите на ЕС все още са относително скромни предвид размера на китайската икономика, те са насочени към критични вериги на доставки, от които се нуждае европейската промишленост, и е вероятно да нараснат експоненциално през следващите години.

Китайските инвестиции в Европа дадоха приоритет на широка гама от европейска критична инфраструктура, особено пристанища, летища, енергийни компании, вятърни и слънчеви паркове, както и телекомуникационни компании. В някои области Пекин успя да закупи някои от най-иновативните европейски компании - например германската KUKA Robotics, водещ доставчик на интелигентни растителни системи.

Все по централното значение на Китай като бизнес партньор на Европа ще оформи политическите решения в целия блок през следващите две до три десетилетия. Това ще постави приоритетите на Европа във вероятен курс на сблъсък със стратегическите цели на САЩ, които ще се съсредоточат върху конфронтацията с Китай в икономически, военен план и все повече идеологически области.

Европейски анализатори казват, че виждат китайския пазар като неизменно необходим за продължаващия икономически успех на Европа. Бизнес лидерите твърдят, че Китай има най-големия вътрешен пазар в света, с 1,4 млрд. потенциални клиенти. Те посочват и добре развития китайски производствен сектор като критичен за техните собствени мрежи за доставки и казват, че Китай има благоприятно географско местоположение, тъй като е близо до нововъзникващи пазари в Азия и ключови морски маршрути.

Като цяло, европейските анализатори виждат Китай като водещата икономика в света, когато става дума за паритет на покупателната способност, благодарение на експлозивния растеж в последните десетилетия. Разходите за труд там остават сравнително ниски и виждат допълване между производството с висока добавена стойност в Европа и Китай, както и потенциала на китайския потребителски пазар като критичен за растежа на техния износ.

Тази последна точка е многократно формулирана в Германия, където износът представлява близо 40 процента от БВП на страната.

И така, докато настоящият дебат от другата страна на океана, във Вашингтон, е съсредоточен главно върху войната в Украйна и все повече относно това колко далеч трябва да стигнат САЩ в подпомагането на Украйна срещу Русия, някои твърдят, че подкрепата за войната е отвличане на вниманието от истинския противник — Китай.

Това, което липсва в тази дискусия обаче, е, че даването на приоритет на Китай срещу Русия не е предложение или-или, тъй като Китай е близък съюзник на Русия и вече е сила в Европа.

Това, което се случва в Европа сега - не само по отношение на изхода от тази война, но и как европейците определят отношенията си с Китай в бъдеще, ще оформи трансатлантическите отношения с ключови европейски съюзници. Изборът на Европа, когато става дума за нейната политика спрямо Китай, ще повлияе значително на резултата от конкуренцията на САЩ с Китай.