Гълъб Донев: България покрива стандартите на ОИСР във висока степен

България покрива стандартите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) във висока степен и разполага с възможност да приключи присъединителния процес за около три години. Това каза по време на брифинг в Министерския съвет служебният премиер Гълъб Донев след среща с генералния секретар на ОИСР Матиас Корман, който е на посещение в София по повод на официалното представяне на доклада „Икономически преглед на България“, изготвен от организацията.

Изготвянето на доклада е задължителна стъпка по пътя на присъединяването на страната ни към ОИСР.

Членството в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е основен външнополитически приоритет на страната ни, посочи премиерът. По думите му едно от най-важните предимства на организацията е това, че тя е източник на експертиза и добри практики във всички сфери на икономическото, социалното и общественото развитие.

Донев определи присъединяването на България към ОИСР като „катализатор за реформите“, от които страната се нуждае. „Не разглеждаме членството си като карта за достъп в клуба на богатите. За страната ни това членство е приобщаване към ценностите на организацията за свобода, демокрация, върховенство на закона, закрила на правата на човека, както и към отворена, конкурентоспособна и прозрачна пазарна икономика”, каза той. 

Гълъб Донев отбеляза, че служебното правителство е работило активно за членство в ОИСР за бърз напредък в процеса на присъединяване. И припомни, че през ноември миналата година Министерският съвет одобри първоначалния меморандум на България, съдържащ първата самооценка за съответствието на законодателството, политиките и практиките на страната ни с всеки действащ правен инструмент на ОИСР.

Матиас Корман

От своя страна, Матиас Корман отбеляза, че тясното сътрудничество на ОИСР със служебното правителство е начертало пътя за гарантирането на всички реформи, които ефективно трябва да бъдат извършени в България за повишаване на икономическото и социалното състояние. „Оценяваме високо широката политическа подкрепа за присъединяването на България към ОИСР. Това е важна основа”, посочи той.

Корман коментира, че по отношение на макроикономическата стабилност България се справя добре. Според генералния секретар на ОИСР след COVID пандемията българската икономика много бързо е започнала стабилно възстановяване, което обаче е било преустановено от глобалната енергийна криза заради войната в Украйна. „Това не е уникално за България, същата ситуация се вижда и в други държави в региона и цяла Европа”, уточни той.

Генералния секретар на ОИСР очерта основните предизвикателства пред България, посочвайки, че трябва да се гарантира фискална дисциплина.

В същото време Корман посочи, че разходите за социална подкрепа са доста по-ниски в сравнение с другите държави членки на ОИСР и „има място за подобрение“. Той препоръча България да се бори по-добре с бедността, хората да имат стимули да работят и да се водят политики за активирането на безработните. Да се подобри изпълнението на приходната част на бюджета и да се избегнат случаите на плащане "под масата" и сивата икономика, препоръча още той. По думите му трябва да има стимули за докладване на ниски заплати на много от служителите, на които им се плаща „под масата“.

"Не вярваме, че наистина половината население на Българи в работна възраст получава минималната работа заплата, така че има накъде да се подобри равнището на спазване на подоходните данъци", заяви Матиас Корман. Според него големият сив сектор е свързан с ниското доверие в обществените институции, следователно е нужна стратегия, за да може да се овладее той.

Минималната работна заплата според него и ОИСР в България е на ниско равнище. Неравенствата по отношение на разполагаемия доход са високи, данъчната система не е прогресивна и социалните плащания са регресивни, а не прогресивни, каза още Матиас Корман.

„България има някакъв напредък в борбата с корупцията, но трябват допълнителни действия и на този фронт“, заяви още Матиас Корман. По думите му корупцията трябва да се овладее, защото „има тежка цена“. Той препоръчва да се преследва корупцията на всякакви нива и на всички длъжности.