IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Референдумите убиват експертността

Те са опасни защото избирателите нямат достатъчно информация, за да вземат сложни решения

19:12 | 09.05.23 г. 7
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Гражданите на демокрациите могат да бъдат зле информирани и непостоянни, и това често се усеща като трагедия или дори криза. От време на време обаче човек чете нещо толкова абсурдно, че няма как да не се засмее, пише колумнистът на Financial Times Тим Харфърд.

Помислете за скорошното проучване, проведено от Центъра за изследване на обществените въпроси NORC на Associated Press (AP-NORC), което установява, че 60 процента от американците смятат, че правителството харчи твърде много. Но проучването също така пита за какво точно правителството харчи твърде много?

Не за социално осигуряване: 62 процента смятат, че правителството харчи твърде малко за това, срещу 7 процента, които смятат, че харчи твърде много. Не за здравно осигуряване (58 процента искат повече разходи, 10 процента искат по-малко). Не за здравеопазване (63 на сто искат повече разходи). Не за образование (65 процента искат повече). Не за подпомагане на бедните (59 на сто искат повече).

Военните разходи са по-противоречиви, но повечето американци предпочитат увеличаване, отколкото свиване. Добавете лихвите по дълга и тези пера заедно покриват 91 процента от разходите на федералното правителство на САЩ за миналата година.

Накратко, солидно мнозинство от американците желаят тяхното правителство да харчи по-малко пари като цяло, като същевременно харчи повече за почти всичко в своя бюджет.

„Това проучване е истинска класика в жанра“, коментира Бен Заранко, икономист от Британския институт за фискални изследвания. След това добавя, „но така се държат правителствата в Обединеното кралство при прегледите на разходите“.

Прегледите на разходите в Обединеното кралство обикновено се случват на всеки три години, въпреки че ги имаше през 2019, 2020 и 2021 г. При тези прегледи правителството първо решава колко иска да похарчи като цяло, след което разпределя тази сума между конкуриращи се обществени услуги, преди да осъзнае, че общият таван на разходите налага неприятни съкращения в определени области. В крайна сметка правителството дава заден и намира допълнителни пари. Това се случи във всеки от последните четири прегледа на разходите - най-скоро, в размер на 30 милиарда паунда допълнително финансиране, или близо 500 на човек.

Какво става? Най-интуитивното обяснение е, че хората виждат определени части много по-различно от начина, по който виждат цялото. Друг пример е, че хората са склонни да се тревожат за престъпността, състоянието на икономиката или качеството на политиците, когато ги разглеждат абстрактно, докато се чувстват по-оптимистично за местната си област или за своя политически представител.

Тази тенденция се открива и в други контексти. Например, когато се иска от прогностиците да предскажат бъдещето, вероятността за широк сценарий като „Владимир Путин престава да бъде президент на Руската федерация преди 2030 г.“ обикновено се оценява като по-ниска от общата вероятност на по-конкретни тесни сценарии. (Например Путин умира на поста; Путин е свален с преврат; Путин е убеден да се оттегли; Путин се пенсионира, като изтъква лошо здраве.) Много прогностици правят грешката да третират сбора на частите като много по-голям от цялото.

Всичко това са примери за това, което Даниел Канеман и Амос Тверски нарекоха „уклон към наличната информация“. Често разсъждаваме въз основа на първите примери, които изскачат в съзнанието ни - като различни примери ще дойдат на ум в зависимост от това дали даден въпрос е формулиран широко или тясно. За училища и болници ли мислим, или за писарушки и бюрокрация?

Луси Барнс, доцент по сравнителна политика в лондонския University College, твърди, че хората са склонни да виждат общите „правителствени разходи“ като категория, подвластна на прахосничество и неефективност, но очевидно не се чувстват така по отношение на конкретни области на политиката като здравеопазване или образование.

Тя също така ми напомня, пише Харфърд, че „хората, които не се занимават професионално с категоризиране на държавните бюджети, гледат на категориите по различен начин“ от официалните дефиниции. Помощта за чужбина е една от малкото специфични категории държавни разходи, които са непопулярни, но много американци включват разходите за изпращане на армии в Афганистан и Ирак като (разточителна) чуждестранна помощ. Кой може да каже, че грешат?

Или може би избирателите просто не знаят за какво правителствата харчат пари. Чуждестранната помощ е само около 1% от федералния бюджет на САЩ, но средният избирател вярва, че правителството харчи почти една трета от бюджета си за чуждестранна помощ. Това обяснява очевидното противоречие в проучването на AP-NORC: гласоподавател, който иска да свие държавата, като елиминира половината от разходите за чуждестранна помощ и преразпредели останалата част към социалното осигуряване, образованието и здравеопазването, не прави никаква логическа грешка. Този избирател просто е заблуден относно размера на чуждестранната помощ.

Не е ясно дали всичко това е сериозен проблем. Ако има проблем за разрешаване, политиците могат да го решат чрез „етикетиране“ на данъците – да обозначат един данък като „налог за здравеопазване“, а друг – като „такса за образование“, и много скоро избирателите ще имат реална представа къде отиват парите им. Данъчните пуристи мразят тази идея поради основателната причина, че индивидуалните данъчни приходи обикновено се колебаят, докато разходите е добре да са стабилни. Политиците може просто да излъжат гласоподавателите, като уж „етикетират“ данъци без наистина да го правят, но това вещае проблеми.

Едно ясно заключение е, че избирателите трябва да бъдат държани далеч от изразяване на конкректни предпочитания чрез референдуми, защото нямат достатъчно информация, за да вземат сложни решения. (Може би вече сме научили този урок.) Поне в Обединеното кралство гласоподавателите изглеждат достатъчно щастливи да оставят детайлите на технократите: скорошни данни от Световното проучване на ценностите показват, че безпрецедентно високите 61 процента от британците сега смятат, че политиките трябва да бъдат оставени на експертите.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 19:12 | 09.05.23 г.
Специални проекти виж още
Още от Политика виж още

Коментари

7
rate up comment 3 rate down comment 0
nikiangel
преди 9 месеца
Ама не бе, той матряла само от нобелови лауреати. Трябва да ги питаме за всичко.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 10 rate down comment 0
baybay11
преди 9 месеца
Статията нямаше да е глупава, ако политиците наистина бяха експерти в дадена област. Предвид фактът обаче, че по дефиниция те са крадливо, нагло безцеремонно племе, лишено от морал и че подчиняват и малкото си знания и умения на политиката, не мисля, че статията отразява вярно действителността. Да, без политици не може- форма на управление без тях означава еднолична диктатура или партийна диктатура, но пък никой не може да ме задължи да ги харесвам и обичам...Качеството им е под всякаква критика
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 5 rate down comment 3
mr. Yoda
преди 9 месеца
До: ratten: YES!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 10 rate down comment 3
ratten
преди 9 месеца
кухао, всички статии ли изчете днес? :)иначе това е може би единственото ти разумно мнение, на което съм попадал. айде един палец нагоре от мен.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 21 rate down comment 3
khao
преди 9 месеца
мноооого тъъъпа статия, поредната за днес .... година след година образованието деградира навсякъде по света, и после... те не можели да мислят! Еми не могат, като превърнахте хората в роби и бройлери за малцина.... така ще е!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 6 rate down comment 6
danchomentata
преди 9 месеца
Поуката иде с декарбонизацията и гьостерицата https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D1%83%D0%BC_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_(2013)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 20 rate down comment 7
baba_meca
преди 9 месеца
Избирателите също така нямат достатъчно информация, за да избират и политиците. Те от 30 години виждаме какви политици избраха. И избирателите все са недоволни от избора си и все нови избират и все същото.... Да махат референдумите и демокрацията и да въведат диктатура на Financial Times ;)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още