Страните от ЕС трябва да работят за намаляване на зависимостта си от еврофондовете

Изправен пред предизвикателствата на един нестабилен свят, стремежът на Еманюел Макрон към европейска „стратегическа автономия“ среща отклик в целия ЕС. Но автономията е възможна само ако съюзът е вътрешно силен. Европейският растеж е анемичен, вътрешният пазар все още е фрагментиран, а източните и южните държави са прекалено зависими от финансовата помощ от по-богатите си северни съседи. Това са слаби основи, върху които да се гради стратегическа автономия, пише за Financial Times Мириам Гонсалес Дурантес, адвокат по международна търговия и бивш служител на ЕС.

Фондовете на ЕС играят важна роля - те са начин да се гарантира, че страните няма да бъдат изоставени и са средство за консолидиране на икономическата мощ на съюза. Те помогнаха на държави като Ирландия да извършат икономическо чудо. Но в случая с южните страни (като Испания, откъдето съм аз, уточнява Дурантес) ефектите от фондовете не са дълготрайни.

Тези страни преживяха периоди на икономически растеж - но веднага щом възникваха трудности, те се връщаха към зависимостта от щедростта на другите, както се случи след финансовата криза от 2008 г., а също и в началото на пандемията. Въпреки редовните финансови инжекции, БВП на глава от населението на Италия е подобен на този на най-бедния американски щат - Мисисипи. Испания, Португалия и Гърция са доста под него.

Южните политици изглежда са се отказали да правят своите страни самостоятелни. Бившият президент на Еврогрупата (финансовите министри от еврозоната – бел. прев.) Йерун Дайселблум наскоро посочи, че в дискусията за европейските фондове винаги се пропуска една стъпка – откъде ще дойдат парите? В страни като моята това се отнася не само за европейската помощ, но и за публичните разходи като цяло, посочва Дурантес. Разчитането на фондовете на ЕС е толкова рутинно, че испанското правителство се хвали със своята „икономическа рецепта“. Рецептата е проста: инжекция на европейски фондове за 37 милиарда евро и още много предстоящи милиарди.

Тези фондове не постигнаха желания ефект в Южна Европа, защото често се изразходваха лошо. ЕС се фокусира върху структурните икономически реформи, но пропуска необходимостта от съпътстващи такива в управлението. Политическият клиентелизъм в страни като Испания продължава да оказва влияние върху изразходването на средствата. А бюрократичната планина означава, че се полагат твърде много усилия за усвояване на средствата, вместо за разбиране дали те се изразходват добре.

Много северноевропейци са разочаровани от фискалните ангажименти на своите правителства към юга. Но ние на юг също сме разочаровани. Нещата са по-добре, отколкото в миналото, но ние гледаме с недоумение как средствата все още понякога се пилеят без надзор от страна на ЕС. В моя малък роден град в провинциален Валядолид, който получи 2,2 милиона евро средства, местният съвет финансира, наред с други проекти, фестивал на цветята и фестивал на светлината, пише авторката. На Канарските острови се използват 1,3 милиона евро, за да се построи спортно съоръжение за женския футболен отбор – отлична социална цел, но не непременно икономически трансформираща.

Единственият начин да се гарантира, че фондовете се насочват към наистина трансформиращи проекти, е да се осигури прозрачност в реално време, така че местното население да може да упражнява по-голям контрол. В момента информацията е толкова разпръсната и сложна, че един специализиран аналитичен център трябваше да използва умни технологични ботове, за да я обхване.

Защо в нашата дигитална ера Европейската комисия не настоява държавите-членки да създадат отворени портали с точна информация за крайните бенефициенти на фондовете? И защо Комисията не изисква от членките да документират онлайн текущите резултати от своите проекти в реално време?

Стратегическата автономия ще остане мечта, освен ако Европа не постигне устойчив икономически растеж. Подобен растеж изисква премахването на множеството бариери, които все още съществуват на вътрешния пазар. Но също така изисква всички получатели на европейска помощ да преминат към по-голяма фискална самостоятелност. Получаването на средства от ЕС трябва да бъде признание за необходимост, а не повод за гордост.