Изборите в Турция може и да не сбъднат мечтите на Запада

Десет дни преди най-важните избори в света за 2023 г. състезанието между турския президент Реджеп Тайип Ердоган и основния му противник Кемал Кълъчдароглу е напрегнато. Социологическите проучвания показват, че изходът може да е всякакъв: Ердоган може да продължи управлението си трето десетилетие или пък да изгуби поста, а неговата коалиция Народен алианс може да задържи или да изгуби парламентарното си мнозинство.

Показателно е обаче, че в кампанийните речи на президента и високопоставени фигури в неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) се прокрадва полъх на отчаяние, пише редакторът на Bloomberg Боби Гош. За да разсеят гласоподавателите от катастрофалното им управление на икономиката, те използват клиширани метафори, за да се свържат с избирателите. Самият Ердоган, завърнал се в битките след тридневна пауза заради стомашен вирус, води кампания срещу ЛГБТ общността и твърди, че опозицията е подкрепяна от терористи.

Не спира и често повтаряната, но станала вече безинтересна история: лидерите на ПСР обвиняват Запада, че планира да повлияе на вота. В крайна сметка, посочват те, президентът Джо Байдън официално казва, че САЩ трябва да „окуражат“ опозицията, за да победи Ердоган на изборите. Вътрешният министър Солейман Солю предупреди за западен „политически опит за преврат“ на изборния ден.

Ердоган също намекна за „заговор“ срещу него. Говорейки за себе си в трето лице, той каза пред телевизия CNN-Turk: “Западът казва, че е срещу Ердоган. Враждебната им позиция срещу Ердоган е враждебна позиция срещу моята страна – моята страна ще разкрие този заговор на 14 май“.

Подобни истерични твърдения за конспирации на Запада намирисват на извинения в подготовка за загуба. Въпреки това Ердоган не греши изцяло, като предполага, че Байдън и много европейски лидери биха били доволни да му видят гърба – до голяма степен заради откритата му враждебност срещу тях и пренебрегването на стратегическите им страхове. Вроденият примирителен тон на гласа на Кълъчдароглу – в рязък контраст с насмешливия тембър на Ердоган, би бил добре дошла промяна сам по себе си.

Западните лидери ще се надяват, че промяна в лидерството в Анкара ще доведе до бързо завръщане на Турция към НАТО след години на отдалечаване на изток. Във време, в което НАТО е изправена пред най-голямото си предизвикателство от инвазията на Владимир Путин в Украйна, алиансът ще е доволен да има Турция като част от консенсуса, а не обратното.

Дори ако изборите доведат до най-лошия резултат за Ердоган обаче, западните лидери трябва да се пазят от това да натоварят Кълъчдароглу с твърде големи очаквания. От една страна, той вероятно ще запази политическия капитал, натрупан от победата, за вътрешни приоритети - като освобождаване на политически затворници, освобождаване на пресата от оковите, укротяване на високата инфлация, спасяване на слабата валута и коригиране на щетите от двойните земетресения през февруари - вместо да го пропилява във външната политика. От друга страна, той споделя мирогледа на Ердоган в редица области, разминаващи се със западната перспектива.

Ако Западът иска Кълъчдароглу да бъде гъвкав във външната политика, ще трябва да му помогне да разчисти бъркотията, която Ердоган създаде в турската икономика – или, ако не успее, да бъде търпелив, докато Кълъчдароглу се бори с тази херкулесова задача.

Спорен въпрос, по който НАТО може да очаква бързо решение под председателството на Кълъчдароглу, е присъединяването на Швеция: опозицията вече каза, че ще премахне ветото на Ердоган. Така се предполага, че алиансът може да има 32 членове до юли, когато се съберат на среща на върха във Вилнюс.

Но Кълъчдароглу едва ли ще премахне бързо другия трън, който засяга отношенията на Турция с нейните западни съюзници: покупката от Ердоган на руската система за противоракетна отбрана С-400, която потенциално компрометира отбраната на НАТО. Кълъчдароглу вече е изказвал одобрението си за покупката. Той каза още, че иска да поддържа добри отношения с Русия, която се превърна в един от най-важните търговски партньори на Турция, както и ключов доставчик на енергия. Москва няма да гледа добре на Анкара, ако се оттегли от сделката за системата С-400.

По същата причина Западът не трябва да очаква правителството на Кълъчдароглу да се присъедини към режима на санкции срещу Русия или да участва в каквато и да е икономическа блокада. Подобно на Ердоган, той ще твърди, че Турция може да играе по-полезна роля като потенциален миротворец в Украйна - и канал, чрез който украинското зърно може да достига до по-широкия свят.

Друга област, в която Кълъчдароглу ще разочарова Запада, очакващ голяма промяна, е Сирия, по-специално в отношенията му с кюрдските групи, които помогнаха на Запада в битката срещу ИДИЛ. Има разминаване между Ердоган и опозицията във възгледа, че кюрдските групи, някои от които са свързани с терористичните организации, представляват екзистенциална заплаха за Турция. Дори и да беше склонен да бъде гъвкав, присъствието на националистическата партия Iyi в съюза на Кълъчдароглу ще спре ръката му по кюрдските въпроси.

По същия начин Кълъчдароглу иска да депортира милиони сирийски бежанци обратно в разкъсаната им от война родина – ход, който няма да се хареса на правозащитните групи.

Кълъчдароглу обеща да възстанови отношенията със Запада и няма причина да се съмняваме в искреността му. Но дори да се смени правителството в Анкара след 14 май, приоритетите му ще бъдат съвсем различни от тези на Вашингтон или Брюксел. Западът би бил мъдър, ако управлява собствените си очаквания.